Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
Пешеду си спомни за момчешките години: баща му го водеше тук и му показваше как да си служи с плоските дървени пръчки за ловуване. Дори имаха котка, специално обучена да намира и да донася свалените птици. Генералът затвори очи. Какви дълги дни, изпълнени със слънце! Истината беше, че предпочиташе спокойствието и хармонията на младостта пред размириците и славата на зрелите си години. Пешеду вдигна една от ловните пръчки и засени с ръка очи. Може би наистина си струваше да приближат до брега и да потърсят подслон в сенките. Но се чувстваше изпълнен с върховно задоволство: далеч от сълзливата си съпруга, от мълчаливия укор в поведението на приятелите си, а преди всичко от онази ужасна кавгаджийка — коравосърдечната си дъщеря. Пешеду бе проклел деня, когато се бе родила. Сблъсъкът между двамата започна още от детските й години: тя се оказа твърдоглава, непокорна и сипеща непрестанни подигравки към всичките му дела и подвизи. Славата на полка на Сет и всички победи на Пантерите от Юга нямаха никаква стойност за нея. Още с настъпването на месечните й цикли тя се превърна в истинско разочарование и същинска напаст. Флиртуваше с един, предизвикваше друг и хвърляше влюбени погледи на всеки неподходящ млад мъж, с когото я събираше случаят. Карнак щеше да я вкара в правия път. Той щеше да я пречупи със сигурност, но това бе равнозначно на бурен скандал, унижения и обещания за пазене на тайна… Докато накрая се появи и отрепката Ипумер. Пешеду замахна към бръмчащите около тях мухи.
— Господарю? — гласът на слугата го откъсна от налегналите го мисли. Той сочеше към плътния гъсталак от папирусови стъбла, които се издигаха високо над водата, навеждайки перестите си пухкави върхове в лекия бриз. Те винаги напомняха на Пешеду за плаваща гора. — Да приближим ли? — генералът не възрази. Зае устойчива позиция, стъпвайки плътно на дъното на лодката, изработена от прилепнали едно о друго листа от папирус. Вгледа се в издигащото се ято блатни птици. Набеляза си една от тях, но само след миг вниманието му привлече друга птица с дълъг и заострен клюн, пъхнат в чашката на някакво цвете. — Господарю, нещо ги е подплашило — измърмори слугата.
— Сигурно е невестулка — отвърна Пешеду.
Той продължи да наблюдава жертвата си и хвърли ловната палка. Дървото удари птицата в тялото и започна да се връща по елегантно изтеглена крива. Пешеду се гордееше с умението си. Улови в лявата си ръка оръжието и махна към слугата да натисне по-здраво греблото. Когато прибра трупчето на птицата с широка мрежа, Пешеду го огледа с възхищение, но после се усмихна мрачно. Можеше да прекара тук целия ден. Дали да не остане? Кой можеше да го застраши с нещо? Беше добре въоръжен, силен и смел. Спомни си за предупрежденията на Амеротке и гримаса разкриви устата му. Няма да позволи на някакъв си бюрократ да му дава съвети. Все пак бе съгласен с едно нещо, което бе казал съдията. Дебнещият ги убиец със сигурност имаше нещо общо с полка на Сет, въпреки че на Пешеду му бе трудно да го открие. Постави сламената шапка на плешивата си глава. Точно така: ще остане тук през целия ден, а после ще се върне срещу течението и ще посети храма на Анубис. Вече бе хвърлил око на една млада хесетка с гъвкаво тяло: ах, какви дълги крака, тясна талия и напращели гърди! Да, той щеше да се окъпе и да смени дрехите си, а тя щеше да се погрижи за всичко останало, както се полагаше, за да отпусне напълно тялото му.
Генералът се сепна от рев на хипопотам. Дълбоко навътре в папирусовия гъсталак нещо се стовари тежко и настъпи обща суматоха. Слугата погледна разтревожено през рамо.
— Господарю, трябва да се връщаме в талвега.
Пешеду не възрази. Мъжът завъртя ловко лодката и носът й запори водата. Слугата налягаше с цялата сила на греблото. Излязоха от ракитака. Генералът погледна вляво и усети хлад по кожата си. Друга, подобна на неговата лодка цепеше водата успоредно само на няколко метра от тях. В нея имаше двама души: единият въртеше греблата, а другият бе застанал на колене и гледаше към тях. Пешеду се облещи от ужас, когато коленичилият вдигна роговия си лък. Пуснатата стрела изсвистя във въздуха между него и слугата му. Пешеду спусна едната си ръка към дъното на лодката. Стисна лъка си и погледна нагоре. Двете тъмни фигури срещу него приличаха на Гълтачите на души от Подземния свят. Още една стрела избръмча във въздуха и прониза гърлото на слугата. Конвулсиите му разтърсиха силно лодката. Пешеду се пресегна, за да вземе греблото от вече отпуснатите пръсти на роба. Твърде късно: то падна в реката, а слугата се строполи назад с безжизнено вторачени в небето очи. Генералът понечи да вдигне лъка си, но следващата стрела го удари право в гърдите с такава сила, че той се катурна по гръб във водата. Болката беше много силна. Видя как кръвта му започва да изтича; устата му се напълни с вода; движенията на ръцете му отслабваха. Опита да се обърне по корем, но само успя да зърне крокодилите, разбудени и от шума и от мириса на кръв, които вече слизаха надолу по бреговете, за да се плъзнат тихо във водите на Нил.