Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Ако искате — отвърна й Амеротке, — може да се уреди. Но ние сме тук, водени от желанието да обсъдим не толкова самия казус, колкото личността на жертвата. Вие знаете, уважаема, че правосъдието в името на фараона не е ограничено единствено в Залата на двете истини. Имаме пълното право да ви задаваме всякакви въпроси и в собствения ви дом. При това казаното тук се превръща в свидетелско показание… Макар че ще трябва да го повторите и в съдебната зала.
— Значи всичко, което ви кажа, ще трябва да го повторя и в Залата на двете истини, така ли? — Амеротке кимна и Нешрата обърна глава встрани, играейки си с една от плитчиците на благоуханната си перука. — И все пак божествената закриля баща ми — появи се отново познатата усмивка. — А той има какво да крие… — и девойката сви рамене с изящно движение. Амеротке се загледа в хубавото й лице. Отново бе поразен от голямата прилика между нея и Норфрет — същата гладка кожа, високи скули и изразителни очи, но преди всичко пълно спокойствие и самоувереност, прикриващи горещ темперамент и несломима воля.
— Многоуважаема Нешрата, вие обичате ли баща си?
— Ще ви отговоря, че съм добра дъщеря…
— Той беше ли си вкъщи през нощта, когато Ипумер е идвал в дома ви, а по-късно е бил убит?
— Ипумер идвал ли е в тази къща? — повдигна тя вежди. — Защото аз лично не съм го виждала. Вече чухте свидетелските показания, дадени под клетва — продължи тя. — Моята прислужница и по-малката ми сестра Кией се заклеха, че си легнах рано и съм спала дълбоко, ако не се смята случката малко преди полунощ, когато сестра ми дойде при мен. Аз също положих клетва: не съм излизала от спалнята си онази нощ.
— Може да бъдете подложени и на по-строг разпит — вметна Валу, привеждайки се напред. — Законът разрешава прислужницата ви да изтърпи и мъчение.
— Можете да подложите и мен на мъчение, но няма да чуете нищо друго, освен истината, която вече знаете.
— Баща ви беше ли си вкъщи онази нощ? — повтори с груб тон Амеротке.
— Разбира се, че не. Вероятно вече сте разбрали къде е бил: при своите курви. Той често ходи там, за да пие вино и да танцува с тях, както и да се чифтосва като някой стар развратник — втвърди се погледът в очите й.
— А майка ви? — запита я съдията.
— О, тя си беше у дома, но по всяка вероятност пияна и разплакана, което се случва често… — Амеротке погледна встрани. Дали Ипумер не се е срещнал тогава с майката на Нешрата? Как се казва тя? А, да! Вемсит. Напълно възможно. С нея ли се е виждал Ипумер по време на излизанията си в работно време от Дома на войната? Наистина странни бяха домът и семейството на Пешеду. Ипумер се бе промъкнал тук като истински любовчия. Съдията бе слушал подобни истории за майка и дъщеря, подмамени от един и същ съблазнител.
— О, премъдри Амеротке — обади се Нешрата отново, — виждам, че умът ви гъмжи от всякакви мисли…
— Наистина съм озадачен — отговори й той. — В съда главният обвинител ще призове един от часовите при градските порти, който ще заяви под клетва, че Ипумер е твърдял, че се връща от посещение при Къщата на Златната газела, където е пил до насита с любимата си.
— У нас бог дал слугини — прозвуча рязко гласът й. — Възможно е Ипумер да е бил влюбен в някоя от тях. Защо не?
— Предлагам да започнем отначало — заяви Амеротке — Все още не съм си изяснил личността на Ипумер. Очевидно не е бил онова, за което се е представял…
— О, да, сигурна съм, че е така. Веднъж той ми каза…
— Момент! — прекъсна я съдията. — Кога по-точно ти го каза?
— Добре! — въздъхна Нешрата. — Знаете, че баща ми и бойните му другари се срещат често. При всеки военен празник или полкови банкет от нас, роднините, се иска да присъстваме, за да демонстрираме колко сме горди с подвизите им и признателни заради саможертвата им… — тя вдигна очи към тавана. — Случвало ли ви се е да присъствате на такива събирания? Да? Значи знаете как започва да ви боли челюстта от многократните опити да прикриете прозевките си… — Амеротке не успя да скрие усмивката си. Девойката му отговори със същото. — Освен това, ако не бях се възпротивила, всички коридори и стаи в тази къща щяха да изобразяват само едно — славните подвизи на Пантерите от Юга!
— Баща ви е смел мъж — прекъсна я Валу. — И герой от войната!
— Тъй вярно, господарю Валу, но знайте, че и на мен трябва да ми връчат отличието Златна пчела за мъжествено поведение, защото, откакто се помня, в тази къща се говори само за героизма на Пантерите от Юга! Всяка сутрин, по обед, вечер, че и нощем! Не съм ли и аз човек? — изби червенина по бузите й, а очите й замятаха гневни мълнии. — Аз трябва да помня, майка ми трябва да помни, сестра ми трябва да помни и слугите също трябва да помнят славните подвизи, сътворени в миналото. В името на Сет! — грубо рече тя. — А в живота има и други неща, за които си струва да си на тази земя! Но не! Все съм там, седнала с дамите в банкетната зала! Докато веднъж един млад и хубав писар дойде да се представи и ме заговори…