Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
— По дяволите! — каза Джесика.
Но Парк вдигна снопа листа с тържествуваща усмивка. Един от редовете бе отбелязан с яркожълт маркер:
— И един от тези двеста е регистриран на името на доктор Брайън Алън Паркхърст, живеещ на Ларчууд Стрийт.
Бърн мигновено скочи на крака. Хвърли поглед на Джесика. Прокара пръст по белега на челото си.
— Това не е достатъчно — каза Бюканън.
— Защо да не е? — попита Бърн.
— Откъде искаш да започна?
— Познавал е и двете жертви, а можем да докажем, че е бил на мястото, където за последен път е видяна Никол Тейлър.
— Но не можем да докажем, че е той. Не можем дори да докажем, че тя се качила в автомобила.
— Но е имал възможността — упорстваше Бърн. — А евентуално и повод.
— Какъв повод? — попита Бюканън.
— Карен Хилкърк — отвърна Бърн.
— Но Карен Хилкърк не е убита.
— Не му се е налагало. А Теса Уелс е малолетна. Може да го е заплашвала, че ще обяви публично за връзката им.
— Каква връзка?
Бюканън, разбира се, бе прав.
— Виж сега, той нали е лекар — похвана Бърн, не желаейки да отстъпи. Все пак Джесика имаше усещането, че и самият той не е убеден във вината на Паркхърст. Но Паркхърст категорично знае нещо. — Според съдебния лекар и двете момичета са били укротени с мидазолам, а после им е инжектирано и паралитично вещество. Освен това кара микробус, което пасва на профила. Дай ми да го върна на стола. Само за двайсет минути. Ако не си признае, пускаме го.
Айк Бюканън обмисли предложението набързо.
— Виж какво, ако Брайън Паркхърст стъпи отново в тази сграда, ще дойде с адвокат от епархията. Това ти е пределно ясно. Както и на мен — каза Бюканън. — Дай да поровим още малко, преди да свържем точките. Преди да започнем да привикваме хора, нека първо разберем дали този уинд стар не принадлежи на някой служител на болницата. Да проверим какво е правил Паркхърст през всяка една минута този ден.
Основната част от работата на едно ченге си е жива затъпяваща скука. Голяма част от времето му минава зад паянтово дървено бюро с пълни с хартия заяждащи чекмеджета, с телефон в едната ръка и чаша студено кафе в другата. Обаждания на разни хора. Повторни обаждания на разни хора. Чакане разни хора да ти се обадят. Опиране в непреодолима стена, нахлуване в задънена улица, отчаяно измъкване от същата. Хората, с които разговаряш, не са видели, не са чули, нищо не казват — и чак след две седмици се сещат за някакъв важен факт. Разговаряш с погребални бюра дали на тази дата са поели труп от улицата. Беседваш с разносвачи на вестници, дежурни по пешеходни пътеки пред училищата, паркови работници, бояджии, водопроводчици, улични метачи. Общуваш с наркомани, проститутки, алкохолици, дилъри, просяци, улични продавачи и всеки друг, имал навика или призванието да виси точно на този ъгъл, който те вълнува.
А след като изчерпа възможностите на телефона и се убеди, че са безполезни, инспекторът се мята в автомобила си и тръгва из града, да задава същите въпроси на същите хора, само че този път — лично.
Към средата на следобеда разследването бе придобило сънливо темпо, все едно падаха с пет на нула и изчакваха съдията да свири края на мача. Потракваха върхове на моливи, телефоните бяха безмълвни, погледите избягваха да се срещат. С помощта на половин дузина униформени, специалната група бе успяла да се свърже с почти всички собственици на уинд стар, с много малко изключения. Двама се оказаха служители на „Сейнт Джоузеф“, единият дори работеше към домакинския отдел.
В пет проведоха пресконференция зад „Раундхаус“. Най-отпред се кипреха градският комисионер на полицията и окръжният прокурор. Зададоха се всички дежурни въпроси. Дадоха им се дежурните отговори. Камерите показаха и Кевин Бърн, и Джесика Балзано, представени пред медиите като ръководители на специалната група. Джесика се молеше да не й се наложи да говори пред камерите. Размина й се.
В пет и двайсет бяха отново зад бюрата си. Прехвърлиха всички местни канали, докато попаднаха на повторение на пресконференцията. Едрият план на Кевин Бърн бе посрещнат с кратки аплодисменти, възторжени викове и подсвирквания. Коментар зад кадър придружи заснетия по-рано през деня Брайън Паркхърст, докато напускаше „Раундхаус“. Името му бе изписано под забавения каданс на това, как се качва в колата си.
От „Назарийн Академи“ се бяха обадили да съобщят, че предишния четвъртък и петък Брайън Паркхърст си тръгнал преди края на работното време и че в понеделник се явил не по-рано от осем и петнайсет сутринта. Излизаше, че е имал предостатъчно време да отвлече и двете момичета, да остави телата им и въпреки всичко да се вмести в графика си.