Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
Оставил я бе сама за известно време, но сега се върна. Крачеше пред килера и сякаш се ядосваше на нещо.
— Не те чувам — рече й от другата страна на вратата. — Какво казва папа Павел IV по въпроса?
— Не… не знам — каза Бетани.
— Казва, че когато няма размисъл, броеницата се превръща в бездушно тяло, а изричането на молитвите се изражда в механично повтаряне на формули, което противоречи на призива на Христос.
— Моля за извинение.
Защо той правеше всичко това? Досега винаги се бе отнасял добре с нея. Когато бе закъсала, се отнесе с уважение към проблемите й.
Звукът от машината се засили.
Май бе някаква бормашина.
— Почвай! — изгърмя гласът.
— Радвай се, благодатна Марио! Господ е с тебе… — започна тя, сигурно за стотен път.
Господ е с тебе — мина й през ума преди мъглата отново да го обсеби.
С мен ли е Господ?
27.
Вторник, 16:00 ч.
Черно-белият видеозапис бе едрозърнест, но даваше достатъчна представа кой влиза и излиза през паркинга на болницата „Сейнт Джоузеф“. Автомобилният и пешеходен трафик не предлагаше нищо особено — линейки, полицейски коли, микробуси за доставки от медицински и други складове. Повечето от хората бяха болнични служители — лекари, сестри, санитари, чистачи. Входът се ползваше от малко външни посетители, най-вече полицаи.
Джесика, Бърн, Тони Парк и Ник Паладино се бяха сместили в стаичката, която служеше едновременно за почивка и за гледане на видео. Никол Тейлър се появи, когато часовникът на лентата показваше 16:06:03.
Никол излиза от вратата с табелка „Специални болнични служби“, колебае се за няколко секунди, после бавно се отправя към улицата. На дясното й рамо виси малка чантичка, а в лявата си ръка носи нещо като шише със сок, най-вероятно „Снапъл“70. В Ботаническата градина не бяха намерили нито чантичката, нито бутилката.
На улицата Никол сякаш забелязва нещо в горния край на кадъра. Закрива уста, може би от изненада, после се отправя към паркирания в самия ляв край на екрана микробус. Има вид на форд уинд стар. Не личи вътре да има човек. В момента, в който минава от дясната страна на буса, пред камерата се изпречва камион от складовете „Алайд Медикал“.
— Майка му стара — каза Бърн. — Мръдни се, де…
Часовникът на екрана показва 16:06:55.
Шофьорът на камиона слиза от лявата врата и влиза в болницата. След няколко минути излиза и пак сяда зад волана.
Но когато камионът се отмества, уинд стартът и Никол вече ги няма.
Оставят лентата да се върти още пет минути, след това пренавиват напред. Нито Никол се връща, нито уинд стартът.
— Би ли го върнал дотам, където тя отива до микробуса? — помоли Джесика.
— Няма проблем — каза Тони Парк.
Изгледаха още сума ти пъти петдесет и пет секундния запис — Никол излиза от сградата, минава под козирката, приближава се до уинд стара — и всеки път спираха на онзи миг, в който камионът пристига и ги закрива.
— Можеш ли да увеличиш образа? — попита Джесика.
— На тази машина не — отвърна Парк. — Но в лабораторията могат да направят куп магии.
Джесика едва ли не се завря в малкия черно-бял екран. Уинд стартът май беше с номер на щата Пенсилвания, завършващ на 6. Предхождащите шестицата числа, букви или съчетания от тях обаче не се разчитаха. Ако знаеха началните цифри на номера, щеше да е много по-лесно да установят марката и модела на автомобила.
— Защо не проверим всички уинд стари, чиито номер завършва на шест? — попита Бърн.
Парк стана и направи крачка към вратата. Бърн го спря, написа нещо в бележника си, откъсна листа и му го подаде. Едва тогава Парк излезе.
Останалите трима продължиха да гледат лентата. Автомобилите идваха и си заминаваха, хората вървяха лениво към работните си места и се отдалечаваха от тях с пъргава стъпка. Джесика се измъчваше от мисълта, че зад прикрилия уинд стара камион, Никол Тейлър може би разговаря с онзи, който съвсем скоро след това ще отнеме живота й.
И макар да изгледаха записа още пет-шест пъти, не успяха да се сдобият с нищо ново.
Тони Парк се върна със сноп компютърни разпечатки. След него влезе и Айк Бюканън.
— В щата Пенсилвания има регистрирани две хиляди и петстотин уинд стара — каза Парк. — Около двеста от тях имат номер, завършващ на шест.
70
„Snapple“ — голяма американска фирма за бутилирани чайове, плодови сокове, лимонада и минерална вода. — Б.пр.