Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
— Не — каза Паркхърст. — Но миналата година имаше един период, през който ме посещаваше по-често в сравнение с другите момичета.
— Срещали ли сте я извън училище?
Като например, около Деня на благодарността, довърши наум въпроса му Джесика.
— Не.
— Чувствахте ли се по-близък с Джесика, отколкото с останалите момичета? — попита Бърн.
— Не бих казал.
— Но все пак съществуваше някакво взаимно доверие, нали?
— Да.
— И с Карен Хилкърк ли така започна всичко?
Лицето на Паркхърст пламна, но мигновено възвърна нормалния си цвят. Явно очакваше въпроса. Карен Хилкърк беше момичето, с което бе имал афера, докато работел в Охайо.
— Не беше това, което си мислите, инспектор Бърн.
— Осветлете ни в такъв случай — каза Бърн.
При местоимението „ни“ Паркхърст хвърли поглед към огледалото. На Джесика й се стори, че долови как леко се подсмихна. Идеше й да го перне през лицето.
Паркхърст сведе за миг глава в знак на покаяние, сякаш щеше да повтори за кой ли път историята, която досега вероятно бе разказвал единствено на себе си.
— Допуснах грешка — започна. — Тогава бях… млад. А Карен бе зряла за възрастта си. И нещата… просто се случиха.
— И на нея ли й бяхте съветник?
— Да — каза Паркхърст.
— Така че няма да се учудите, ако някой каже, че сте злоупотребили със служебното си положение, нали?
— Разбира се — потвърди Паркхърст. — Това ми е напълно ясно.
— И с Теса Уелс ли имахте подобна връзка?
— Категорично не — отрече Паркхърст.
— От ученичките в „Реджина“ познавате ли Никол Тейлър?
Паркхърст се поколеба за миг. Ритъмът на разговора се забързваше, а той сякаш се мъчеше да го позабави.
— Да, познавам Никол.
Познавам — мина през ума на Джесика. Сегашно време.
— И неин съветник ли сте бил? — попита Бърн.
— Да — каза Паркхърст. — Работя с ученичките от пет училища в епархията.
— Добре ли познавате Никол? — запита Бърн.
— Срещал съм я няколко пъти.
— И какво ще ми кажете за нея?
— Има определени личностни проблеми. И… известни проблеми у дома — рече Паркхърст.
— Какъв вид личностни проблеми?
— Тя е самотница. Хлътнала е по така наречения готик стил на живот и това донякъде я изолира от останалите в „Реджина“.
— Готик ли казахте?
— Това е прослойка, състояща се от подрастващи, които по една или друга причина биват отбягвани от „нормалните“ младежи. Обличат се по особен начин, слушат своя особена музика.
— В какъв смисъл се обличат особено?
— Ами, има куп различни стилове готик. Типичният, бих казал стереотипният, готик се облича изцяло в черно. Черен лак за нокти. Черно червило, многобройни пиърсинги. Други млади хора обаче се обличат във викториански стил или, да го наречем промишлено-работнически стил. Слушат всичко, от „Хюдж 80“ до „Баухаус“, включително и по-старите „Дъ Кюър“, „Сиукси“ и „Баншийс“.
Бърн млъкна за няколко секунди и прикова с поглед Паркхърст към стола му. Паркхърст реагира с леко преместване на тежестта на тялото си и с оглаждане на дрехите си. Изчака Бърн да проговори отново.
— Вие, изглежда, сте много добре запознат с тези неща — каза най-сетне Бърн.
— То е част от работата ми, инспектор Бърн. Как да помагам на моите момичета, ако не знам откъде идват.
Пак моите момичета — отбеляза Джесика.
— Признавам си, че и аз лично притежавам няколко CD-та на „Дъ Кюър“.
Оставаше и да ги нямаш — рече си Джесика.
— Споменахте, че Никол е имала и някакви домашни проблеми — продължи Бърн. — Какви по-точно?
— Да започнем оттам, че в семейството й отдавна има алкохолизъм — каза Паркхърст.
— Насилие? — попита Бърн.
Паркхърст направи пауза.
— Не си спомням да е ставало дума. Но дори и да има, струва ми се, че навлизаме в една поверителна област.
— Ученичките поначало споделят ли подобни неща с вас?
— Да — отвърна Паркхърст. — Някои са склонни да го правят.
— А много от тях ли са склонни да обсъждат с вас интимни страни от домашния си живот?
Бърн постави фалшиво ударение на думата. Паркхърст го усети.
— Да. И смятам, че умея да предразполагам младите хора.
Опа, минаваме в отбрана — каза си Джесика.