Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
— Позвъни ми в кабинета веднага, след като го повикахте.
Бърн кимна. Щом Паркхърст е предупредил епархията, че го викат на разговор като свидетел, явно съвсем добре е съзнавал, че беседата може да се превърне в разпит.
Джесика погледна Айк Бюканън. Забеляза как той направи през рамото й лек жест с глава, сякаш искаше да каже някому, че онова, което търси, е в стаята вдясно.
Проследи погледа на Бюканън и видя, че точно пред вратата му стоят Ник Паладино и Ерик Чавес. Те се отправиха към стая „А“, а Джесика осъзна смисъла на кимването.
Пуснете Брайън Паркхърст.
25.
Вторник, 15:20 ч.
На ъгъла на Вайн Стрийт и Бенджамин Франклин Паркуей се намира главната сграда на Свободната библиотека — най-голямото книгохранилище в града.
В отдел „Изкуства“ Джесика преравяше куп томове, посветени на християнското изобразително изкуство. Търсеше нещо, което да наподобява завареното на двете местопроизшествия, където липсваха свидетели и отпечатъци, но имаше две жертви, между които поне засега нямаше пряка връзка: Теса Уелс, седнала и прегърнала колоната в онова мръсно мазе на Северна Осма улица; Никол Тейлър, легнала насред поляната с жълти нарциси.
Една от библиотекарките помогна на Джесика да претърси каталога с помощта на разни ключови думи. Резултатите я зашеметиха.
Имаше книги за иконографията на Дева Мария, книги за мистицизма и католицизма, книги за реликви, за торинската плащаница, оксфордският справочник по християнско изкуство. Безброй пътеводители за „Лувъра“, „Уфици“, „Тейт“ и други галерии. Сума ти книги за раните на Исус и по римска история — в частта им, свързана с разпятието. Илюстровани библии, монографии за изкуството на францисканците, йезуитите и цистерцианците, църковна хералдика, византийски икони и символиката на Дева Мария. Репродукции на картини, рисувани с масло, акварел и акрил, дърворезби, скици с туш и мастило, стенописи, фрески и скулптури от бронз, мрамор, дърво и камък.
Откъде трябваше да започне?
Чак когато се улови да прелиства албум, посветен на църковната бродерия, се усети, че леко се е отклонила от курса. Само две от ключовите думи — молитва и броеница — дадоха стотици резултати. Понаучи и някои основни неща, сред които това, че поредицата молитви, отброявана с броеницата, е посветена на Девата, че Дева Мария е в центъра на същността й, но че молещият се трябва да съзерцава лика на Христа. Записа си всичко, което можа.
Прегледа и някои от книгите, които библиотеката раздава за домашно четене — повечето прегледани до този момент бяха справочници — и се върна в „Раундхаус“ с глава, замаяна от религиозна образност. Нямаше начин тези книги да не съдържат нещо, което да е вдъхновило лудостта на двете престъпления. Но нямаше и най-малката представа как да го изкопчи.
26.
Вторник, 15:30 ч.
Тъмата бе пълна, без нито един шев, една вечна нощ, която не се влияе от времето. А под нея съвсем слабо се долавяше шумът на света.
Воалът на безсъзнанието заливаше Бетани Прайс, после се оттегляше подобно на вълните по плажа.
Кейп Мей — добра се мисълта през замъгления й мозък, докато образът се мъчеше да се измъкне от дълбините на паметта й. От години не се бе сещала за Кейп Мей — морския нос на шейсетина километра от Атлантик Сити в Ню Джърси, където ходеше с родителите си, когато бе мажа. Седеше на плажа с крака, заровени в мокрия пясък. Баща й бе с ония шарени хавайски гащи, а майка й — по скромен цял бански.
Сети се как се преобличаше в кабинката на плажа и как още тогава се срамуваше от тялото си, от килограмите. Мисълта я накара да се опипа. Още бе напълно облечена.
Помнеше, че бяха пътували с кола към петнайсетина минути. Може и повече да е било. Убол я бе с игла, която я доведе до прегръдката на съня, но не напълно в обятията му. Чуваше отвсякъде шумовете на града — автобуси, клаксони, вървящи и приказващи хора. Искаше да им извика, но не можа.
Сега наоколо бе тихо.
И тя се страхуваше.
Стаичката надали бе по-голяма от метър на два. По-скоро се намираше в някакъв килер. На стената срещу вратата му бе напипала някакво разпятие. На пода имаше тапицирана табуретка за коленичене при изповед. Мокетът на пода бе нов — носът й усети нефтения аромат на новите влакна. Сега вече виждаше под вратата и тънка ивица жълта светлина. Бе гладна и жадна, но не смееше да си поиска.
Той й бе заповядал да се моли. Бе влязъл в мрака и бе пъхнал в ръката й молитвена броеница. Каза й да започне от Веруюто. Не я бе опипвал по сексуален начин. Или поне не бе усетила подобно нещо.