Ден нула [calibre 1.48.0]

Всички глави се извърнаха към новодошлите. Джийн Трент носеше къса тъмносиня пола, бяла блуза без ръкави и елегантни обувки с високи токчета. Гримът ѝ беше безупречен, както и прическата, въпреки че беше пътувала в кола със свален покрив. Във въздуха се разнесе възбуден шепот. Повечето клиенти на «Яслата» бяха работници или чиновници в администрацията на мините и изглеждаха леко смаяни. Сякаш в градчето Дрейк, Западна Вирджиния, изведнъж се беше появила кинозвезда, решила да закуси именно в тяхното скромно заведение. Джийн се усмихваше приветливо и помахваше на познати физиономии.

В поведението на Ранди нямаше дори следа от предизвикателността, демонстрирана предишната вечер. Влачеше се едва-едва и гледаше в краката си. Беше облечен с мръсни дънки и бяла тениска с логото на «Аеросмит», а на лицето му беше изписано отвращение.

— Джийн? — изправи се Пулър и махна с ръка. — Насам, тук има свободни места.

— За бога, Пулър! — изсъска Коул.

— Нима нямаш желание да прекараш още малко време със семейството си? — попита с престорено учудване той.

Джийн и Ранди се насочиха към тях. Пулър ѝ направи място да се настани в сепарето и седна до нея. За Ранди остана мястото до по-малката му сестра.

— Снощи беше на гробищата, нали? — моментално го захапа Коул. — Убедена съм, че те видях там!

— Защо, да не би да е противозаконно? — с досада промърмори брат ѝ.

— Настигнах го на влизане в града и успях да го убедя, че закуската със сестра му не е толкова страшна. — Тя плъзна поглед по фигурата на Ранди. — Ужасно си кльощав, а и снощи почти не докосна вечерята си.

— Какво търсеше на гробищата? — попита Коул.

— А ти? — предизвикателно отвърна той.

— Отидох за малко при родителите ни.

— Аз също. Какъв е проблемът?

— Добре, кротко. Няма нужда да викаш.

— Гладен съм — каза Ранди и разтърка слепоочията си с длани. — Няма ли да поръчаме нещо за ядене?

— Пак ли те мъчи главоболие? — попита Пулър.

— Теб какво те интересува? — озъби му се младежът.

— Просто питам. Може би храната ще ти се отрази добре.

Той вдигна ръка да привлече вниманието на келнерката, изчака Джийн да поръча и добродушно добави:

— Трябват ти и няколко часа здрав сън.

— Благодаря за загрижеността — мрачно го изгледа Ранди.

— Не е загриженост, а обикновено наблюдение. Ти си голямо момче и умееш да се грижиш за себе си.

— Кажи го на сестрите ми!

— Сестрите обикновено се тревожат за братята си.

— Аз дори не знам къде живееш — горчиво каза Коул. — Имаш ли постоянен дом, или спиш при приятели?

— Нямам чак толкова приятели в Дрейк — мрачно се усмихна Ранди.

— Едно време имаше — обади се Джийн.

— Всички се изпожениха и имат деца — каза той.

— И ти можеше да направиш същото.

— Права си, Джийн — кимна Ранди. — Можех да се оженя за някоя богата дебелана, да си живея в голяма къща и да се возя с лъскава лимузина.

Джийн дори не трепна. Явно се беше наслушала на подобни реплики от най-различни хора.

— Не мисля, че в Дрейк има много богати дебелани, Ранди — спокойно отвърна тя. — А ако случайно намекваш друго… да, единственият богат и дебел мъж в града вече е ангажиран.