Ден нула [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Джон Пулър #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ден нула [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
— Това е добре известно на всички! — подсмихна се Ранди.
— Понякога се питам защо ли продължавам да се тревожа за теб — каза Джийн.
— Никой не те е молил!
— О, я стига, Ранди. Непрекъснато се опитваш да ни внушаваш чувство за вина. В същото време не ни казваш къде си, скиташ се като клошар. Дойдеш, изкрънкаш малко пари и изчезнеш. Снощи се появи само защото знаеше, че Роджър го няма. Но не пропусна да си отвориш устата и да ни засипеш с простотии. Вероятно това замества живота, който нямаш!
Пулър не очакваше такава конфронтация. Вероятно и Коул, която побърза да се обади:
— Джийн!
Пулър погледна Ранди, който не сваляше поглед от лицето на Джийн.
— Продължавай, сестричке — процеди той. — Това наистина ми харесва.
— Влачеше се по пътя като пребито куче! — ледено процеди Джийн, обръщайки се към останалите. — Качих го в колата и го доведох тук да го нахраня! Поне сто пъти съм му предлагала да му намеря работа, опитвам се да му помогна по всякакъв начин! А какво получавам в замяна? Гнусотии, право в очите! Но вече ми писна!
Шумната ѝ тирада привлече вниманието на останалите посетители, които започнаха да си шушукат.
— Тя не го мисли — обади се Коул и докосна ръката на Ранди.
— Напротив! — възкликна Джийн. — А когато благоволи да си извади главата от пясъка, ще разбере, че съм права!
Поведението на Ранди рязко се промени. На лицето му отново се появи предизвикателна усмивка.
— Хей, Джийн, питам се дали Роджър ти плаща за всяко чукане — подхвърли той. — Правиш ли му намаление? Или си му вдигнала тарифата, след като уби мама и татко? Ей така, да го накажеш за нещо, за което всъщност не ти пука!
Джийн скочи на крака и го зашлеви с такава сила, че лицето ѝ се разкриви от болка. Ранди не реагира, въпреки че бузата му пламна.
— Само толкова ли можеш? — ехидно подхвърли той. — Явно си омекнала от толкова много пари! — След тези думи той стана и добави: — Аз тръгвам. Благодаря за возенето, Джийн. Или май трябва да благодаря на Роджър, в крайна сметка колата е негова. Също като къщата, фирмата и самата ти. — Той погледна към мерцедеса зад прозореца. — Моделът ми се струва поостарял, сестричке. Може би Родж трябва да го смени, а заедно с него и някои други неща. Отсъства толкова често, че човек започва да се чуди. Никога не съм допускал, че въглищарите непрекъснато обикалят света с частните си самолети. Ти тренираш много и се подлагаш на диети, но двете раждания и непрестанното пиене няма как да не ти се отразят. Не ме разбирай погрешно — все още изглеждаш много добре. За разлика от теб Роджър е дебел и грозен, но правилата за мъжете са различни. Несправедливи, но отдавна наложени от такива като него, които държат парите. Желая ти приятен ден, сестричке.
Ранди се обърна, поздрави някакви мъже в едно сепаре и затръшна вратата след себе си.
Пулър погледна Джийн, която беше смаяна и объркана.
— И двамата казахте неща, които не мислите — мрачно поклати глава Коул.
— Напротив, аз казах точно каквото мисля — отвърна Джийн, погледна към колата зад прозореца и тихо добави: — Ранди също…
Пулър ясно си представи какво ѝ минаваше през главата: къде е в момента Роджър, дали действително е решил да я предаде?
— Ранди надрънка ужасни глупости, Джийн — хвана ръката ѝ Коул.
— Мислиш ли? — рязко попита сестра ѝ.
Коул сведе очи.
— А какво е твоето мнение? — попита Джийн, обръщайки се към Пулър. — Нали си голям детектив?
— Не мога да чета чужди мисли — отвърна той. — Но ако съпругът ти наистина ти изневерява, вероятно можеш да се разведеш и да измъкнеш от него толкова злато, колкото поискат адвокатите ти. Предполагам, че не сте подписали предбрачен договор, тъй като той не е бил богат, когато сте се оженили.
— Не сме.
— В такъв случай няма за какво да се тревожиш. Това е най-добрият съвет, който мога да ти дам.
Появи се келнерката с поръчаната храна.
— Ранди ще се върне ли? — с недоумение се огледа тя.
— Съмнявам се — любезно се усмихна Джийн. — Но ако опаковате закуската му, аз ще го намеря и ще му я предам.
— Разбира се — кимна жената и се отдалечи.
Джийн наряза яйцата си и понечи да каже нещо, но в същия момент Пулър се изправи.
— Къде отиваш? — вдигна глава тя.
— Веднага се връщам — каза Пулър и се насочи към масата в ъгъла, заета от Бил Строс.
— Предполагам, че вече спите заедно, нали? — подхвърли Джийн към сестра си.
— Яж си яйцата и мълчи! — сряза я Коул, измъкна се от сепарето и забърза след Пулър, който вече беше седнал на масата на Строс.