Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
Той замълча. Ксандер не искаше да говори за горящи мъже и смърт, Затова и повече не продума, докато дъждът валеше.
На двадесетия ден от пътуването момчето вече имаше чувството, че ще умре от скука. После дойде болестта. Една сутрин се събуди с лошо главоболие. Устата му беше пресъхнала, кожата му пламтеше. Опита се да хапне малко изсушено месо, но бързо му се наложи да избяга от групата и да повърне на пясъка.
Денят бе лишен от вятър и около кораба имаше гъста мъгла, която притъпяваше звука от греблата и скърцането на дървото и кожата. Времето се влачеше и „Пенелопа” сякаш бе замръзнала завинаги.
Старият корабостроител Калкеус седеше до него и гледаше ръцете си, докато въртеше сламената си шапка, мачкаше, разплиташе периферията и, и от време на време си мърмореше на език, който Ксандер не разбираше. Андромаха гледаше встрани от него, по посока на пътуването им.
В ума на момчето се появи нежелана картината на горящия кораб, крясъците и ревът на пламъците…
Той я пропъди и решително се опита да си представи родния дом, майка си и дядо си. Въпреки че слънцето бе скрито от мъглата, Ксандер предполагаше, че вече е следобед, затова си представи дядо си, седнал пред вратата на малката си бяла къща, да се храни в сянката на растения с лилави цветове. Мисълта за храна накара стомаха му да се свие.
Той бръкна в чантата си и извади две кръгли камъчета. Едното беше синьо и покрито с кафяви петънца като птиче яйце, а другото - бяло и толкова прозрачно, че почти виждаше през него.
- Ще ги ядеш ли, момче?
Ксандер се обърна и видя, че Калкеус го гледа.
- Да ги ям ли? Не.
- Видях те да ровиш в торбата си и си помислих, че и гледай. Като видях камъчетата, реших, че може да ги изядеш. Като кокошка.
- Кокошка? - повтори момчето безпомощно. - Кокошките ядат камъчета?
- Всъщност да. Помагат им да смелят зърната, които поглъщат. Като воденични камъни в коремите им. - Старецът оголи няколкото си останали зъба и Ксандер осъзна, че човекът опитва да се държи дружелюбно.
Момчето му се усмихна в отговор.
- Благодаря. Не го знаех. Взех камъчетата на плажа, пред да напусна Кипър. Дядо ми ми каза, че са кръгли и блестящи, защото са се търкаляли в морето стотици години.
- Дядо ти е прав. Очевидно е умен човек. Защо избра тези двата? Бяха ли различни от останалите около тях?
- Да. Другите бяха просто сиви и кафяви.
- Аха, значи тези камъчета са пътешественици като теб и мен. Отдавна са напуснали моретата, където са били родени и са пропътували света. Сега се намират сред различни камъни и домът е само смътен спомен.
Ксандер не намери отговор за този изненадващ коментар Затова смени темата:
- Ще останеш ли да живееш в Троя?
- Да. Ще си купя ковачница и ще се върна към истинския си занаят.
- Мислех, че строиш кораби.
- Да, аз съм човек с различни дарби - отвърна Калкеус. - Но сърцето ми копнее да работи с метал. Знаеш ли как правим бронз?
- Не - отвърна Ксандер. А честно казано не го и интересуваше. Бронзът си беше бронз. Нямаше значение дали се намира по земята или расте по дърветата. Калкеус се изкикоти.
- Младите са твърде честни - каза той с усмивка. - Всичко си личи по лицата им. - Корабостроителят бръкна в джоба си и извади малък син камък. После извади бронзов нож от канията на колана си. Острието блестеше на слънчевата светлина. - От това - каза мъжът и посочи камъка - идва това. - И протегна ножа.
- Бронзът е камък?
- Не, но камъкът съдържа мед. Първо махаме медта, после добавяме друг метал - калай. В строго определено количество. Накрая получаваме бронз за коване. Понякога, в зависимост от качеството на медта, получаваме слаб бронз, чуплив и безполезен. Друг път е твърде мек. - Калкеус се наведе към Ксандер. - Но аз знам тайната, която прави бронза най-добрия на света. Искаш ли да я чуеш?
Ксандер се заинтересува.
- Да.
- Птичи лайна.
- Не, наистина искам!
Калкеус се засмя.
- Не, момче, това е тайната. По някаква причина ако прибавиш курешки в процеса на правенето му, бронзът става твърд, но и достатъчно гъвкав, за да не се чупи. Така натрупах първото си състояние. С птичи лайна.
Странният разговор внезапно бе прекратен, защото наблюдателят на мачтата извика и посочи на юг. Момчето скочи на крака и нетърпеливо се загледа в указаната посока. Не виждаше нищо, освен безкрайната синьо-сива мъгла.