Повелителят на сребърния лък

- Много бих искал да дойда с теб - отвърна нетърпеливо Ксандер.

- Добре. Стой с Одисей, за да закусваш със селяни и да вечеряш с царе. - Той се усмихна. - Виж, ето го - каза след малко. - Градът на мечтите.

Ксандер погледна нагоре и се изплаши. Далеч вляво и високо в небето над мъглата можеше да види нещо, което му приличаше на червени и златни пламъци. Имаше високи кули и покриви, блестящи като разтопен бронз.

- Гори ли? - попита той изплашено, представяйки си отново възпламенения кораб.

Одисей се засмя.

- Не си ли чувал за Златния град, момче? Какво мислиш, че имат предвид? Купите на Троя са покрити с бронз, а покривът на двореца - със злато. То блести на слънчевата светлина като гримирана проститутка, примамвайки и глупавите, и мъдрите.

Докато корабът се приближаваше, мъглата започна да се разсейва и Ксандер за пръв път видя огромните златни стени, по-високи отколкото някога бе сънувал, които се простираха в далечината. Намираха се на върха на високо плато и той трябваше да извие врат, за да види блестящите кули. Преброи три по стената, гледаща към морето, но те бяха като джуджета спрямо една друга, която се издигаше на юг. Парапетът й блестеше като мед и Ксандер бе готов да повярва, че целият град е направен от метал, излъскан като полирана броня.

- Сигурно тук живеят много велики войни - каза той.

- Да - съгласи се Одисей. - Това е страната на коне и домът на техните укротители. Троянският кон - конницата на града - е легендарна, а водачът и е най-големият син на царя, Хектор. Той е велик войн.

- Познаваш ли го? - Ксандер се зачуди дали ще срещне този човек.

- Познавам всички, момче… - Одисей се поколеба и Ксандер видя, че Андромаха се е приближила по палубата и сега стои тихо до него. - Хектор е чудесен ездач и управлява майсторски колесницата. Няма да видиш по-добър.

- Толкова е красиво! - каза внезапно момчето.

Одисей отпи от мяха и избърса уста, а после изтръска капките от туниката си.

- Знаеш ли какво е илюзия, момче?

- Не, май не - отвърна несигурно Ксандер.

- Ами илюзията е история, измислица, ако желаеш. Тя е ярка и блестяща история, която прикрива тъмнината. Троя е град на илюзиите. Нищо в него не е такова, каквото изглежда.

Ксандер вече виждаше брега около високото плато. Беше покрит с тучна зелена трева и той забелязваше малки точици по ниските хълмове - коне и овце. Между платото и морето, точно пред градските стени, се издигаше голямо село. Ксандер различи няколко отделни сгради с различни цветове и дори хората по улиците. От огромната южна кула на Троя тръгваше път, който достигаше плажа. Там бяха издърпани стотици кораби и кипеше трескава активност, докато ги товареха или разтоварваха. „Пенелопа” смени посоката си и се насочи към мястото му, минавайки близо до потеглящата галера - широк и нисък товарен съд с лилави очи по корпуса и кърпено платно.