Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
- И какво искаш да докажеш, египтянино? Че дивачеството е пътят напред? Че най-безскрупулните мъже винаги успяват, а състрадателните са обречени?
- Разбира се. Историята го доказва. Но това, което исках да кажа, е, че опасността е в крайностите. Човек, който винаги е жесток, става зъл, а такъв, който винаги е състрадателен, ще се превърне в жертва. Истината е в баланса или хармонията, ако предпочиташ. Сила и състрадание, безскрупулност, съюзена с милостта.
- Днес видяхме нещо повече от безскрупулност - каза Ониакус. - Никога не съм си мислел, че Хеликаон може да бъде толкова отмъстителен.
- Това не беше просто отмъщение - вметна Атал.
- Нима?
- Можехме да ги изгорим в морето, а после бързо да отплаваме да търсим Коланос. Вместо това изтеглихме галерата обратно в залива, така че всички да видят този ужас. Всеки моряк на брега ще разнесе историята. Само след няколко седмици няма да има пристанище във Великата зеленина, което да не я е научило. Това, мисля, беше целта.
- Целият свят да разбере, че Хеликаон и хората му са диваци? Атал сви рамене.
- Ако ти беше микенски моряк, щеше ли да тръгнеш срещу него сега?
- Не - призна Ониакус. - Нямаше. Но не мисля и че мнозина ще поискат да работят за него. Когато стигнем до Троя, очаквам част от екипажа да напусне кораба.
- Ти ще го направиш ли? - попита Гершом.
Морякът въздъхна.
- Не. Аз съм дарданец и Хеликаон е мой господар. Ще му остана верен.
Времето бе топло и от юг подухваше лек бриз. Край кораба отново плуваха делфини и Гершом ги погледа известно време. Мъглата стана още по-гъста и те чуха Хеликаон да вика на гребците да забавят ход. Ониакус остави Атал на носа и прекоси палубата. Гершом го последва, минавайки край моряци, които все още се грижеха за огнехвъргачките. Двамата изкачиха стъпалата към задната палуба. Лицето на Хеликаон представляваше безжизнена маска.
- Трябва да намерим плаж, Златни - каза Ониакус. - Скоро ще се здрачи.
През следващия час „Ксантос” се движете бавно край скалите и накрая влезе в дълбок залив с форма на полумесец. Плажът беше изоставен и Хеликаон каза на групите около огнехвъргачките да извадят топките нефтар. Когато свършиха това, изтеглиха кораба на брега с кърмата навътре.
Хеликаон нареди на двадесетина души от екипажа да останат на борда в случай, че микенската галера открие същия залив, макар и Гершом да усети, че той не очаква това да стане.
Щом слязоха на брега, запалиха няколко огъня и групички моряци навлязоха по-навътре, за да намерят подпалки и прясна вода. Гершом остана на борда. Ръцете все още го боляха твърде много, за да стиска въжетата за слизане. Дори и така обаче усещаше как силите му започват да се възвръщат. Хеликаон също остана на „Ксантос”. С напредването на вечерта запалиха и огньове за готвене, но настроението остана мрачно.
Когато мъглата се прочисти и звездите изгряха на нощното небе, един или двама моряци заспаха. Повечето обаче останаха будни и Гершом, който бе задрямал за известно време на задната палуба, видя, че са се струпали на голяма група и говорят тихо.
Хеликаон му донесе малко храна - парче сирене и осолено месо. Носеше и вода.
- Как са ръцете ти? - попита той.
- Аз оздравявам бързо - отвърна Гершом и прие храната с благодарност.
Сиренето беше вкусно, а подправките на месото лютяха на езика му. Хеликаон се подпря на парапета и се загледа към плажа и събралите се мъже. Гершом го наблюдава известно време, припомняйки си как По-рано беше скочил на вражеската палуба. За екипажа най-ярък щеше да остане споменът за горящите мъже. За Гершом това бе гледката на младия принц, облечен в броня и прорязващ си път през микенските редици. Бойният му стил беше свиреп и ефективен, а атаките - невъзможни за блокиране. От него се излъчваше неуязвимост. Това, повече от всичко друго, бе накарало микенците да се предадат.
- Боя се, че екипажът ти е нещастен - каза Гершом, нарушавайки тишината.