Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
Корделия се постара последното да не скапе настроението ѝ и се усмихна също толкова бодро на Блейз Гати, който бе забил нос в един четец, но скочи на крака при появата ѝ. Тримата се настаниха на обичайните си столове до прозореца с изглед към градината и Корделия насочи мислите си към сутрешния брифинг.
Блейз беше нов в офиса, отговаряше за връзките с обществеността от няма и година. Млад, трийсетинагодишен. И твърде енергичен. Имаше интересен произход — роден в комарските куполи, с баща комарец и френскоговоряща майка бараярка. Започнал бе кариерата си като репортер в няколко комарски новинарски агенции, а после го бяха пратили тук по препоръка на един от комарските роднини на императрица Лайза, което показваше, че шуробаджанащината не е запазена марка единствено за Бараяр. Корделия не беше сигурна защо са го пратили тук — някой беше решил, че ще ѝ трябва младо лице, което да представлява младата колония, или че смесената му кръв няма да е проблем тук, или просто бяха сметнали, че след десетилетния си опит с Арал и Майлс вицекралицата ще знае как да се оправя с пораснали хиперактивни деца.
Предишният им пресаташе беше човек на зряла възраст, скучноват и еднообразен като бараярската официална пресслужба, от която беше дошъл. Правеше точно каквото му се каже и нищо повече, качество, което Корделия започна да цени още по-високо, след като той се пенсионира и отлетя за Бараяр заедно със скуката. Блейз, ами… тя още се опитваше да му втълпи, че работата му за нея изисква не повече, а възможно най-малко публичност. Не беше сигурна дали момчето гледа на поста си като на сбъдната мечта или като на поредното стъпало към по-престижна позиция, но нямаше да се изненада, ако в крайна сметка Сергияр прелъсти и него като мнозина други. „Включително и мен?“
— През уикенда — започна Айви — е пристигнала петиция от нещо, което нарича себе си Карийнбургски комитет на загрижените родители. Искат от вас да обявите за наказуема простъпка съзнателното червеево обезобразяване.
Корделия беше дочула нещо за тази най-нова и откачена мода сред местната младеж. Така наречените червеи бяха сергиярски паразити, които при среща с богатата и непозната биохимия на човешката подкожна тъкан променяха жизнения си цикъл. Вместо да снесат нови червейчета и да умрат, те се загнездваха в новата среда и хипертрофираха. Миниатюрни в естествения си хабитат, в човешкото тяло те ставаха лениви и нарастваха до няколко сантиметра дължина и почти толкова сантиметра дебелина, макар в медицинските архиви да бяха вписани рекордни екземпляри, дълги трийсетина сантиметра и тежки близо килограм. Основният им ефект върху човешкия организъм беше обща умора, възможни алергични реакции, отоци, плюс пристъпи на погнуса и ужас, често съпроводени от опасни вторични инфекции, когато гостоприемникът се опиташе да отстрани червеите собственоръчно, вместо да потърси квалифицирана медицинска помощ. Старите сергиярски кучета често носеха избледнели червееви белези. Разработването и разпространението на ефективна противопаразитна ваксина беше една от ранните победи на Корделия като вицекралица.
Някои новопристигнали млади сергиярци явно се чувстваха онеправдани и несправедливо лишени от възможността да се сблъскат с тази пионерска драма и нарочно набутваха червеи под кожата си в опит да се сдобият с артистични белези. Виждала беше някоя и друга снимка на резултатите. Видяното я изпълваше с противоречиви емоции, най-вече с желание да инвестира пари в клиника за пластична хирургия, но иначе — да, една-две от онези човешки палитри наистина изглеждаха драматично. И отвратително, разбира се. Но, освен ако не беше разбрала погрешно, отчасти именно това беше целта на упражнението.
— Като си помисля какви усилия положихме с Арал да изкореним червеевата чума… — А ако първият им преход на Сергияр се беше случил по-късно през годината, в друг сезон, сигурно щяха да са първите, запознали се отблизо с този животински вид, съмнителна чест, която се бе паднала по-късно на ранните бараярски окупатори. Горките нещастници.
Айви вдигна рамене съпричастно.
— Въпреки това няма да участвам в издаването на наредби, ограничаващи правата на отделния гражданин. Нито ще обвиня младоците в жестокост към животните. Защо изобщо се е озовало това на моето бюро? Не трябва ли да го разгледа градският съвет на Карийнбург?
— Доколкото разбирам, първо са го пратили на тях — каза Айви. — Градският съвет не им е отговорил.
— Ясно. — Корделия се намръщи. Младежките моди по правило имаха кратък живот. Тази със сигурност щеше да отмре, преди, примерно, Аурелия да е станала на годините на Фреди Хейнис, нали?…