Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
Когато Риков го придружи до входната врата, минаваше полунощ. Скутерът му беше паркиран от другата страна на алеята — значи затова му беше казала да дойде до двореца, а после щели заедно да отидат до ресторанта с наземната ѝ кола. Планирала беше предварително, браво.
— Корделия помоли да ти кажа, че за тази нощ нямаш повече задължения и можеш да се прибираш.
— Благодаря, сър. — Риков се поколеба. — Планирате ли още много работни срещи с вицекралицата?
„Дай боже“ — едва не отвърна Джоул. Не беше пил много по време на вечерята, но още се чувстваше леко подпийнал.
— Корделия… — Поколеба се на свой ред. — Корделия намекна, че би предпочела нещо по-открито, но според мен дискретността… — „е упорит навик“ — е за предпочитане. — „Засега поне.“
— Самият аз — започна Риков и го погледна право в очите — винаги съм предпочитал дискретността.
Значи бяха нещо като заговорници? „Ще се опитвам да не усложнявам допълнително работата ти“ звучеше тъпо, затова Джоул само кимна с разбиране.
Когато се прибра в апартамента си в базата, Джоул огледа жилището с нови очи. Предишният адмирал на сергиярския флот беше довел семейството си на планетата и се бе настанил в по-голяма квартира, къща извън базата. Дори след последното си повишение Джоул бе останал в същия спартански апартамент в жилищната сграда на несемейните старши офицери, където го бяха настанили при пристигането му на Сергияр. Добре де, апартаментът беше на третия етаж и ъглов, което означаваше повече прозорци; холът, единичната спалня, банята и миниатюрната кухня бяха стандартни и компактни. Място, където да спи, да вземе душ, да си държи дрехите и да закуси на крак. Базата предлагаше почистване по домовете и обществена пералня, което му спестяваше необходимостта да държи ординарец, какъвто се полагаше на ранга му. Гости приемаше в офицерската столова или в карийнбургските ресторанти, а при по-официални случаи — заедно с вицекралицата в двореца. А и четвърт от времето му минаваше на орбиталната станция.
Би ли могъл да доведе Корделия тук за „работна среща“? Арал го бе посещавал от време на време, при възможност, но все пак… Освен това си нямаше Риков, който да брани уединението им. А ако Корделия дойдеше с гвардееца си, къде щяха да го сложат? Арал се бе отърсвал от придружителите си още на вратата с безапелационна и несъзнателна любезност, пращаше ги да следят за въображаеми заплахи или да почетат в лобито на долния етаж, или да убият по свой избор времето си, докато не ги повика. Не беше точно ворска арогантност, но каквото и да беше, пролетарият Джоул така и не му беше хванал цаката. А и… Джоул подозираше, че в неведението си хората биха интерпретирали усамотението му с вицекралицата различно от усамотението му с вицекраля.
След като не успя да си представи Корделия в апартамента си, внезапно осъзна, че жилището е крайно неподходящо и за малко дете. Още по-малко за три малки деца. Семейните квартири… Явно трябваше да се премести в семейното общежитие на базата. Как щеше да се впише… как щяха да се впишат там те, Джоул и синове? Сигурно имаше и други самотни родители в базата, как ли се справяха? Фьодор Хейнис например и неговата непослушна Фреди, но Фреди беше на петнайсет и в голяма степен самостоятелна. Генералът — е, по онова време не е бил генерал, разбира се, а само офицер със среден чин — не беше отглеждал невръстните си деца сам.
Би ли могъл да приложи модела на Корделия? Помежду им съществуваха значителни разлики. Не знаеше със сигурност с какви лични средства разполага тя. Издръжката на една графска вдовица не беше строго определена, но законът и традициите я ограничаваха в някаква степен — никога не падаше под определен минимум и не надвишаваше определен максимум. Арал със сигурност не се бе скъпил в това отношение. Нещо повече, вероятно беше предвидил възможността Корделия да поиска още деца, ако той си отиде рано от този свят, и бе предвидил допълнителни средства в завещанието си.
Едва ли бе предвидил подобна защита за Джоул обаче — ворските традиции не включваха тези революционни репродуктивни възможности, освен ако човек не се позове на разнообразните определения, които ворските лордове понякога предвиждаха за своите признати незаконородени деца. Само че синовете на Джоул щяха да са законородени дори според бараярското право, поне според последните трудно приети поправки в него. При последната мисъл устните му се разтегнаха в суха усмивка.