Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
Сега, след всичките саможертви и отчаяние, след цялата надежда и всеотдайност, след цялата мъка и непрестанна работа тя все пак искаше да сложи край. Бил е такъв глупак и се мразеше за това почти толкова, колкото мразеше нея.
Езерото Тамарак отново бе станало тъмно и спокойно. Хвърлянето на хайвера и кълването бяха приключили и единственият звук от езерото бе шепотът откъм мястото, където водата докосваше брега.
Стюарт с мъка изправи на крака схванатото си тяло. Можеше да се върне във вилата си на лунна светлина, да се качи в колата си и да е обратно в града до полунощ — за последен път да се разбере с нея, но за разнообразие по неговото разписание, а не по нейното. Щеше да бъде чудесно да я събуди, което би я накарало да пропусне един ден от скъпоценната си работа. Щеше да й се отрази добре да го види в разцвета на яростта му, задето го е използвала и е злоупотребила с него, с наивната му вяра, с присъщото му добродушие.
Започна да подтичва, защото вече бързаше да потегли и най-сетне да й каже какво мисли наистина — твърде дълго бе премълчавал в старанието си да бъде честен, да бъде търпелив, да даде на нея и на брака им още един шанс. Да бъде добър човек.
Какъв идиот е бил! Какъв загубеняк!
Е, всичко свърши, помисли си той. Веднъж завинаги. Ако тя бе приключила с него, той също бе приключил с нея. И прав й път.
Докато тичаше, стъпките му скърцаха върху гранита. Понесен от вълната на гнева си, Стюарт не съзнаваше, че произнася нещо, но с ритъма на всяка стъпка той се отдаваше на мантрата и тя излиташе в нощта при всяко издишане: „Майната й, майната й, майната й“!
Рибата, която Стюарт чу да се стрелка над повърхността при първите признаци на хвърлянето на хайвера, беше много едра за високопланинско езеро в Сиера Невада — 35-сантиметрова дъгова пъстърва. Тя изплува, когато видя ларва на комар, проблясваща върху повърхността на езерото, всмукна насекомото с присъщото на всяка пъстърва спокойствие, след което избухна над водата във внезапна ярост, когато усети хлътването на мъничката кукичка без зъбец.
Четирийсет и седем годишната адвокатка Джина Роук се бори с рибата на много тънка корда в продължение на около пет минути — наистина добра битка с поне четири успешни бягства — преди да я улови в кепчето. Обута в синьо-зелените си туристически панталонки, Джина стоеше върху плитък риф, който навлизаше около четири-пет метра в езерото. Когато видя размерите на рибата, тя подсвирна със задоволство, след това се обърна, топна пъстървата и кепчето си във водата и се върна на брега. Там стисна рибата през мрежата и с милосърдна експедитивност удари силно главата й в страничната част на голяма гранитна скала.
Освен панталонките носеше риза с дълги ръкави от някаква специална, бързосъхнеща материя. Дрехите бяха изключително функционални. Над босите стъпала краката й бяха с добре оформени мускули и слънчев загар, а глезените й бяха тънки. Джина бе престанала да боядисва косата си преди няколко години и сега кичурите, които се показваха изпод червената кърпа на главата й, бяха сребристосиви.
Докато поставяше вече неподвижната риба в малка вдлъбнатина в горната част на камъка, движенията й издаваха енергичен и действен характер. Тя извади 15-сантиметров нож от калъфа на колана си, вдигна рибата за хрилете, обърна се назад към водата и спря за момент, за да се наслади на залеза. В чезнещото слънце видя още един човек, дребен в далечината, седнал на камък от другата страна на водата.
Джина се върна към задачата си, мушна върха на острието на ножа в пъстървата и разряза корема й до хрилете. Извади червата й и ги хвърли отвъд протежението на рифа, където те потънаха в дълбините на езерото и изчезнаха. След като изстърга тъмната ивица от лепкаво вещество по продължението на гръбнака, тя откъсна и изхвърли хрилете, след което потопи пъстървата във водата и я изплакна.