Първият закон

— Ще видиш зор, особено с това замътено съзнание.

— Ще се оправи. Болката помага на ума да се съсредоточи. А и аз наистина искам да го спипам.

— Кой е той?

— Главният свидетел на прокурора. Ченгето, което я е арестувало. Ник Сефия.

Холидей рязко се изправи.

— Ник Шилото?

— Аха.

— Какво е направил този път?

— Подхвърлил е наркотик на моето момиче.

— Нека позная: не му е пускала или е отказала да си плати за охраната, затова я нарочил.

— Стара песен, а?

— Стара и популярна, Диз. Всеки ще ти я изпее.

— Кой всеки?

Холидей вдигна рамене:

— Кварталът. Всички.

Харди отведнъж стана самата деловитост. Знаеше, че Холидей има бар — „Ноев ковчег“ — малка лодка в центъра на Трийсет и втори. Знаеше и още как, нали снощи лично затвори заведението. Досега обаче не бе гледал на Холидей като на средство за набавяне на ищци по случая Панос. Чак сега му просветна:

— Имаш ли имена, Джон? Хора, които биха разговаряли с мен? През последните няколко месеца говорих с много хора от квартала. Недоволни са, но никой не казва нищо конкретно.

Кратко изръмжаване в отговор:

— Женчовци. Страхуват се.

— От Уейд Панос?

— Естествено, че от кого другиго? — рече Холидей, бавно кимна с глава и подръпна крайчеца на мустака си.

— Това искам от теб. — Харди се поколеба и продължи: — Джон, точно това търсим с Фрийман. Имаме нужда от свидетели, които да кажат, че случаи като ареста, извършен от Сефия, с който се занимаваме днес, са част от една практика, която градската управа поощрява от години. Ако знаеш някакви имена, ще се радвам да ги чуя.

Холидей кимна замислено:

— Може би ще намеря, дори много. Казвам ти, пълно е с такива. — Очите му се поприсвиха: — Знаеш, че Ник му е племенник, нали? На Уейд.

— Племенник на Панос? Значи собственият му чичо го е уволнил?

— По-скоро го е предпазил от неприятностите. Сега работи в Диамантения център.