Сълзата на дявола [bg]

Паркър загледа храстите в задния двор.

Лодкаря…

Той тръсна глава.

На вратата се звънна. Той хвърли поглед във всекидневната, но децата явно не бяха чули. Паркър отиде да отвори.

Навън стоеше привлекателна жена с широка усмивка. Обеците ѝ проблесваха под острата ѝ коса, по-светлоруса от обичайното (Роби се беше метнал на нея, докато косата на Стефани бе по-тъмнокестенява, почти като неговата). Тенът ѝ беше зашеметяващ.

— Ами… здравей — каза плахо Паркър.

Погледна зад гърба ѝ и с облекчение установи, че двигателят на бежовия кадилак пред къщата още работи. Ричард седеше зад волана с „Уолстрийт Джърнал“ в ръце.

— Здравей, Паркър. Идваме направо от летището.

Тя го прегърна.

— Къде бяхте?

— В Сен Кроа. Страхотно беше. О, успокой се. Господи, от километри си личи какво си мислиш… Отбих се само да те видя.

— Добре изглеждаш, Джоан.

— И още по-добре се чувствам. Наистина отлично се чувствам. Не мога да кажа същото за теб, Паркър. Изглеждаш блед.

— Децата са на горния етаж.

Той се обърна да ги извика.

— Не, остави — понечи да го спре тя.

— Роби, Стефи! Мама е тук.

По стълбите се чу тропот. Скоро хухалите изскочиха иззад ъгъла и се втурнаха към Джоан. Тя се усмихна, но личеше, че му се сърди, задето ги е извикал.

— Мамо, колко си почерняла! — възкликна Стефи.

Тръсна глава като певица от „Спайс Гърлс“. Роби беше красив като икона; Стефани имаше издължено, сериозно лице. Паркър се надяваше, когато стане на дванайсет-тринайсет, момчетата на нейната възраст да приемат изражението ѝ като белег на интелигентност.

— Къде си била, мамо? — намръщи се Роби.

— На Карибите. Татко не ви ли каза?

Тя хвърли бърз поглед на Паркър. Да, беше им казал. Джоан не разбираше, че проблемът не е откъде се връща, а че не е била във Вирджиния по Коледа.

— Как прекарахте празниците? — попита тя.

— Дядо Коледа ни подари домашен хокей и тази сутрин бих Роби три игри.

— И аз вкарах четири гола! — възнегодува той. — Носиш ли ни подаръци?

Джоан погледна към колата:

— Разбира се. Но, знаете ли, забравила съм ги в куфара си. Отбих се само за малко, да ви кажа „здрасти“ и да поговоря с баща ви. Утре ще дойда за повече време и ще ви донеса и подаръците.

— О, аз пък получих топка за футбол и новата версия на „Марио Брадърс“. И цял комплект фигурки на Уолъс и Громит от филмчето… — започна Стефи.

— А аз — „Звездата на смъртта“ и „Хилядолетния сокол“ от „Междузвездни войни“! И много колички „Микро“! И бухалка за бейзбол. И гледахме „Лешникотрошачката“.

— Получихте ли моите подаръци? — попита Джоан.

— Ъхъ — отвърна Стефи. — Благодаря.

Момиченцето се държеше невероятно учтиво, но куклите Барби с натруфени рокли вече не ѝ бяха интересни. Осемгодишните днес не са вече като по времето на Джоан.