Игрален дом [bg]

— Казах ти само, че феите може да са остатъци от психични енергии: същества, които са станали реални, след като много хора са ги призовали.

— А оришите — не, така ли?… Или мислиш, че понеже твоите феи са ирландски и белички, са по-добри от нашите черни светци?

— Моля те, Лиса, не ми е до този спор.

— Говориш наизуст.

— Достатъчно ми е това, което знам — каза Гая и тонът й се извиси като вълна, която предвещава буря. — Достатъчно проблеми си имам в живота! Не искам да ме объркваш още повече.

— Независимо дали ти харесва, това са нашите божества.

— И страшно суеверие!

— Някой ден ще си изкараш ангелите, задето си непочтителна.

— Извинявай, но знаеш какво мисля.

— Въпросът е, че не може да продължаваш така. Иначе ще свършиш като възлюбения си мъчител: в гроба… Да идем леля Рита да те прегледа.

— Но, Лиса, дори не съм сигурна, че Бог съществува. Как да повярвам в няколко богове?

— Идваш с мен, и край — отсече приятелката й. — Нищо няма да загубиш, а може да спечелиш много.

Убедена, че Лиса няма да я остави на мира, докато не постигне своето, реши да й угоди.

— Говорила ли си с леля си за мен?

— Нека ти обясня нещо, преди да продължа. Рита не ми е леля, ами кръстница по религия — и добави тихо. — Направиха ми сантерийско кръщение.

Гая отвори уста, но не успя да продума.

— Не ме гледай така — скара й се приятелката й.

— Не мога да повярвам.

— Не ставай глупава, миличка. Тук всички са тръгнали към хълма.

Гая се забави няколко секунди, докато осмисли значението на фразата.

— Тогава защо я наричаш леля Рита?

Лиса вдигна рамене.

— Всички й викат така.

— Тя знае ли за моя проблем?

— Естествено, че не! Мислиш ли, че споделям с всички твоите неща? Освен това няма нужда някой да й казва. Има си свои начини да разбере истината.