Игрален дом [bg]

— Разреших ли ти? — тъмна лента покри очите й.

Ръцете започнаха да я събличат. Гая направи усилие да се поддаде на играта, но маската я изнервяше. А ако този човек се окаже сексуален маниак? А ако е незаловен убиец? А ако има съучастник в хотела? А ако я оставеше вързана там, за да й причини един Бог знае какви неща по-късно?

Парче плат покри главата й. Понечи да извика, но за щастие не го направи. Дрехата се плъзна до кръста й: беше много къса пола. Опипом заключи, че има няколко закопчалки, без съмнение, за да й позволи да уцели подходящата мярка. Пръстите на бриза погалиха части от тялото й, които рядко оставаха голи. Това събуди у нея необясним срам, сякаш някой беше се възползвал от уязвимостта й, за да я опипа. После дойде ред на блузата, която той остави разкопчана до гърдите й.

— Съвършена си — въздъхна Поета. — Ела, седни тук.

Нищо от живота й до този момент не я бе подготвило за нещо подобно, едва се осмеляваше да помръдне, камо ли да върви. Представи си колко странна изглежда насред стаята — така облечена и със завързани очи. Пипнешком, като надмогваше ужасното си смущение, се настани в скута му.

Едно змийче се плъзна по извивките на ушите й, усука се по продължението на врата й и се спусна палаво към втвърдилите се хълмове. Беше като животинче, което скача от връх на връх и предизвиква трусове на повърхността. Изкусно продължи разходката си по извивките, докато там, долу, в зоната, близка до тропиците, усърдни пръсти опипваха отвора на вагината й.

Гая буквално се топеше върху скута му, чувствайки онова друго пулсиране, което разтърсваше бедрата й. След няколко минути, които й се сториха цяла вечност, чу гласа му:

— Сега прави каквото искаш.

Послушна — какъв друг избор имаше, освен да се предаде на импулсите на нагона си? — разтвори крака, за да го възседне. Там беше тормозещото я животинче, мъчителят, който се надигаше радостно, след като беше освободен. Опря колене върху матрака и слепешком се опита да улови онова същество, което беше придобило неподозирани размери, но той я хвана за китките, за да й попречи.

— Не така — го чу да й казва.

Пелвисът й се устреми жадно, търсейки върха на изплъзващото се влечуго, намери го и вагината й го погълна със стръвта на бисерна мида — най-сетне намерила хранителна частица за бъдещата перла, която ще порасне в нея. Опита се да се забърза, но той я удържа. Почувства, че бавното полюшване я измъчва до полуда. Поиска да се движи по-бързо, за да облекчи паренето, но ръцете, които стискаха китките й, контролираха движенията й.