Обречена на теб [bg]

Едва успях да оставя телефона на плота в стаята за почивка и да си взема кафе, когато той иззвъня. Красивото лице на баща ми изгря на екрана, на снимката личаха сивите очи, които бях наследила от него.

Изведнъж ме обзе нервност. Протегнах се към телефона, а ръката ми трепереше. Обичам много и двамата си родители, но винаги съм си мислела, че баща ми изпитва по-дълбоки чувства към майка ми. И докато Моника никога не се колебаеше да ми посочи начините, по които мога да поправя недостатъците си, баща ми май изобщо не забелязваше, че имам такива. Да го разочаровам… да го нараня… беше жестоко дори да си го помисля.

— Здрасти, татко. Как си?

— Обикновено аз задавам този въпрос, рожбо. При мен всичко си е постарому. А ти как си? Какво става?

Отидох до най-близката маса и седнах на един стол, за да се поуспокоя.

— Казах ти, че нищо лошо не е станало, а ти въпреки това ми звучиш разтревожен. Събудих ли те?

— Работата ми е да се тревожа — отвърна татко и от топлотата, която долових в дълбокия му глас, разбрах, че е в добро настроение. — Тъкмо се приготвях да изляза да потичам преди началото на работния ден, така че не, не ме събуди. Какви новини имаш да ми съобщиш?

— Ами… — Преглътнах, за да потисна сълзите си. — Господи, по-трудно е, отколкото си представях. Казах на Гидиън, че се безпокоя как ще го приеме мама; че на теб ще ти е по— лесно, но сто, че сега се опитвам да…

— Ева.

Поех дълбоко въздух:

— Ние с Гидиън се оженихме тайно.

Настъпи зловеща тишина.

— Татко?

— Кога? — Острата нотка в гласа му почти ме уби.

— Преди няколко седмици.

— Преди да дойдеш да ме видиш?

Прокашлях се.

— Да.

Мълчание.

О, господи! Направо е жестоко! Едва преди седмици му казах, че Нейтън ме е изнасилвал, и той го понесе толкова трудно. А сега това…

— Татко… плашиш ме. Бяхме на онзи остров и всичко беше толкова красиво. В курорта, в който бяхме отседнали, непрекъснато се организират сватби, никак не е трудно да се ожениш там… като в Лае Вегас. Винаги има свещеник, както и човек, който оправя документите. Моментът беше перфектен, нали разбираш. Имахме идеалната възможност да го направим. — Гласът ми потрепера. — Татко… моля те, спри да мълчиш.

— Аз… не знам какво да кажа.

Гореща сълза се плъзна по лицето ми. Мама бе избрала богатството пред любовта, предпочела беше пред баща ми мъж, който твърде много напомняше на Гидиън. Това бе причината за предубеждението, което татко трябваше да превъзмогне.