Обречена на теб [bg]

— Ева Лорън! Прочете ли го внимателно? Или и в това отношение постъпи съвсем спонтанно?

— Прочетох внимателно всяка дума.

— Ти не си юрист! Господи, Ева… Мислех, че съм те научила да бъдеш по-разумна!

Дори шестгодишно дете можеше да проумее всички клаузи отвърнах сърдито, осъзнала истинския проблем в брака ми с Гидиън: прекалено много хора се бъркаха в отношенията ни и отвличаха вниманието ни, така че двамата не можехме да се съсредоточим върху истински важните проблеми. — Не се тревожи за предбрачния договор.

— Трябваше да помолиш Ричард да го прочете. Не знам защо не си го направила. Много безотговорно от твоя страна. Аз наистина не…

— Прочетох го, Моника.

И двете се извърнахме, когато чухме гласа на втория ми баща. Стантън влезе в стаята, готов за работния ден. Изглеждаше много елегантен в тъмносин костюм с жълта вратовръзка. Представях си, че когато стане на неговата възраст, Гидиън много ще прилича на втория ми баща: в добра физическа форма, изискан и известен, все същият алфа мъжкар.

— Наистина ли? — учудих се.

— Крос ми го изпрати преди няколко седмици. — Стантън прекоси хола, отиде до майка ми и взе ръката ѝ в своята. — Аз самият не бих могъл да договоря по-добри условия.

— Винаги има и по-добри условия, Ричард! — отвърна рязко майка ми.

— Предвидени са бонуси за всички значителни събития като годишнини и раждане на деца. Няма никакви санкции за Ева освен брачни консултации. В случай на разтрогване на брака активите ще бъдат разделени повече от справедливо. Изкушавах се да попитам Крос дали адвокатът му е прегледал договора предварително. Предполагам, че силно се е възпротивил на съдържанието му.

Майка ми се успокои за момент, опитваше се да осмисли чутото. След това внезапно се изправи, цялата настръхнала.

— Значи си знаел, че възнамеряват да се оженят тайно? Знаел си и нищо не си ми казал?

— Разбира се, че не знаех. — Стантън я взе в обятията си и започна да ѝ говори напевно, сякаш успокояваше дете. — Предположих, че подготвя нещата за в бъдеще. Знаеш, че в подобни случаи преговорите траят по няколко месеца. Макар че в този конкретен случай нямаше нищо, за което бих могъл да преговарям.

Изправих се. Трябваше да побързам, за да отида навреме на работа. Не исках да закъснявам точно днес.

— Къде отиваш? — попита майка ми и се отдръпна от Стантън. — Разговорът не е приключил. Не можеш просто да хвърлиш бомбата и да си тръгнеш!

Извърнах се към нея и направих няколко крачки заднишком.

— Наистина трябва да се приготвя. Искаш ли да се видим на обяд, за да поговорим?

— Не можеш да…

— Корин Жиро — прекъснах я.

Майка ми първо отвори широко очи, а после ги присви. Едно име. Не бе необходимо да казвам друго.

Бившата годеница на Гидиън беше проблем, който не се нуждаеше от повече разяснения.

Рядко се случва някой да дойде за първи път в Манхатън и мястото да не му се стори познато. Силуетът на града е обезсмъртен в безброй филми и телевизионни сериали, чрез които любовта между Ню Йорк и неговите жители достига до всички хора на планетата.