Обречена на теб [bg]

— Трудност, заради която го отбягваше в продължение на дни? Това не е начинът да се справите с проблемите, Ева.

— Дълга история…

Моника скръсти ръце.

— За никъде не бързам.

— Но аз бързам. Трябва да се приготвя за работа.

По израза на лицето ѝ разбрах, че съм я наранила. В същия момент съжалих за думите си.

Някога исках да порасна и да стана точно като майка си. Часове наред пробвах дрехите ѝ, спъвах се с обувките ѝ на високи токчета, плесках лицето си със скъпите ѝ кремове и гримове. Опитвах се да имитирам задъхания говор и чувствените ѝ маниери, бях убедена, че майка ми е най-прекрасната и идеална жена на света. А само как се държеше с мъжете! Как я гледаха те и как се опитваха да удовлетворят всяко нейно желание… Е, исках и аз да притежавам същата магическа сила.

В крайна сметка пораснах и се превърнах в пълно нейно копие, единствената разлика помежду ни беше в прическата и в цвета на очите ни. Но само на външен вид. Като жени двете бяхме абсолютно различни и — за съжаление — този факт ме изпълваше с гордост. Спрях да се обръщам към нея за съвет, освен ако не ставаше въпрос за дрехи или за подредбата на дома.

Това щеше да се промени. И то веднага.

Използвала бях много и различни тактики по отношение на връзката ми с Гидиън, но не се бях обръщала за помощ към единствения ми близък човек, който знаеше какво означава да си съпруга на известен и властен мъж.

— Имам нужда от съвет, мамо.

Думите ми увиснаха във въздуха и щом майка ми разбра смисъла им, ококори изненадано очи. След миг се отпусна обратно на дивана, сякаш коленете ѝ бяха омекнали. Изненадата ѝ ми подейства като плесница — изведнъж осъзнах, че напълно я бях изолирала от живота си.

Почувствах болка, когато седнах на дивана срещу нея. Бях се научила да подбирам много внимателно какво да споделям с майка си, правех всичко възможно да ѝ спестявам информацията, която би могла да предизвика влудяващи разговори.

В миналото не винаги беше така. Доведеният ми брат Нейтън ми бе отнел топлотата и готовността, с които разговарях с майка си, също както ми бе отнел невинността. След като научи за насилието, на което бях подложена, майка ми се промени. Опитваше се всячески да ме защити и дори започна да ме дебне непрекъснато и да ме задушава с грижите си. Действаше с пълна увереност по отношение на всичко, което бе свързано с нея. Единственото изключение бях аз. Тревожеше се за мен, бъркаше се в живота ми и понякога дори изпадаше в истерия. През годините твърде често си налагах да заобикалям истината, пазех тайните си от хората, които обичах, само и само да поддържам мир около себе си.

— Не знам как да се превърна в типа съпруга, от която има нужда Гидиън — признах.

Майка ми отново изправи гръб, цялата ѝ стойка изразяваше възмущение.

— Да не би той да си има любовница?

— Не! — Не можах да сдържа смеха си. — Никой на никого не изневерява. Не бихме си причинили такова нещо. Не можем да го направим. Спри да се тревожиш.