Обречена на теб [bg]

— Защо го правиш, Ева?

— Знам, че не постъпвам професионално, като напускам по този начин, но… точно сега трябва да преосмисля приоритетите си… Не мога да отдам цялото си внимание на работата, Марк. Съжалявам.

— Аз… — Шефът ми въздъхна тежко и прокара ръка през тъмните си гъсти къдрици. — По дяволите… Какво бих могъл да кажа?

— Че ще ми простиш и няма да ми се сърдиш — опитах се да се засмея, но не се получи. — Знам, че искам прекалено много от теб.

Марк успя да се усмихне някак си.

— Никак не ми е приятно да те загубя, знаеш го, Ева. Мисля, че досега никога не съм ти казвал колко много ми помагаш. Караш ме да работя по-добре.

— Благодаря ти, Марк Оценявам го.

Господи, беше по-трудно, отколкото си представях, макар да знаех, че съм взела най— доброто и единствено възможно решение.

Отделих поглед от красивия си шеф и го насочих към гледката зад гърба му. Марк беше младши акаунт мениджър и разполагаше с малък кабинет с изглед към сградата от другата страна на улицата, който бе също толкова типичен за Ню Йорк, колкото и огромният кабинет на Гидиън Крос, разположен на най-горния етаж над нас.

В много отношения разпределението на етажите отразяваше начина, по който се бях опитала да дефинирам връзката си с Гидиън. Много добре знаех кой е той. Знаех какво представлява — беше единствен по рода си. Това страшно ми харесваше и не исках в никакъв случай да се променя, желаех само да се изкача до неговото ниво благодарение на собствените си способности. Но едва сега осъзнавах, че с упорития си отказ да приема, че женитбата ни променя плановете ми, аз го дърпах надолу, опитвах се да го сваля до собственото си ниво.

Околните нямаше да гледат на мен като на човек, който е постигнал професионално израстване благодарение на качествата си. За повечето от тях успехът ми винаги щеше да се дължи на брака. Просто щеше да ми се наложи да го приема.

— И така, какво ще правиш от тук нататък? — попита Марк.

— Честно казано… все още не съм решила. Знам само, че не мога да остана тук.

Подложен на още по-голямо напрежение, бракът ми можеше и да се пречупи. А в опита си да установя определена дистанция, да поставя себе си на първо място, вече го бях изложила на достатъчно рискове.

Гидиън Крос беше дълбок и необятен като океана и още от момента, в който го видях за първи път, изпитах страх, че ще се удавя в него. Но не можех да се страхувам повече. Не и след като осъзнах, че сега най-големият ми страх е да не го загубя. Опитала се бях да остана неутрална, но така само се лашках от едната крайност в другата. Колкото и да се дразнех от положението, така и не се спрях, за да осъзная, че щом искам да поема контрола в свои ръце, просто трябва да го направя.

— Заради сделката с „Ланкорп“ ли? — попита Марк.

— Отчасти.

Пригладих тясната си раирана пола и се опитах да простя на Гидиън, задето бе наел Марк на работа. Поводът за това беше специалното изискване на „Ланкорп“ към „Уотърс Фийлд & Лийман“ Марк, а следователно и аз, да работим по техния проект — искане, което Гидиън прие с подозрение. Финансовата пирамида, създадена от Джефри Крос, бе погълнала голяма част от богатството на семейство Ландън и въпреки че и Райън Ландън, и Гидиън бяха успели до голяма степен да възвърнат онова, което бащите им бяха загубили, Ландън все още търсеше начин да си отмъсти.