![Борбата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/3/borbata-bg-download.jpg)
Борбата [bg]
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Дневниците на вампира #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321210
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Борбата [bg]». Краткое содержание книги:
Стефан, помисли си Елена, загледана в пламъка, докато се опитваше да влее цялата си воля само в тази мисъл. Нарисува го мислено във въображението си, използвайки всичките си сетива, призова го при себе си. Усети как грубият му вълнен пуловер се търка о бузата й, вдъхна миризмата на коженото му яке, потръпна от силата на ръцете му, сплетени около нея. О, Стефан…
Миглите на Бони потрепнаха и дишането й се ускори, като на спящ човек, преследван от кошмарни сънища. Елена не отклоняваше нито за миг погледа си от пламъка, а когато след малко Бони наруши тишината, по гръбнака й пролази ледена тръпка.
Отначало бе само една тежка въздишка като стенание, като звук, издаден от човек, страдащ от силна болка. Тогава Бони отметна глава, дишането й се накъса и зачести, преди да изрече първите думи.
— Сам… — започна тя и замлъкна. Елена впи нокти в дланите си. — Сам… в мрака — продължи Бони, но гласът й беше измъчен и далечен.
Последва още една тягостна пауза и едва след нея Бони заговори забързано.
— Тъмно и студено е. Сам съм. Зад мен има нещо… назъбено и твърдо. Скали. Преди малко ми причиняваха болка… но вече не. Сега съм вцепенен от студа. Толкова е студено… — Бони се изви, сякаш се опитваше да се отмести от нещо, след което внезапно се разсмя, но с всяващ страх смях почти като хлипане. — Странно. Никога не съм очаквал, че толкова силно ще копнея да видя слънцето. Но тук винаги е тъмно. И студено. До шията съм във вода, студена като лед. И това е странно. Водата е навсякъде… а аз умирам от жажда. Толкова съм жаден… боли…
Елена усети как нещо стегна сърцето й. Бони вече беше проникнала в мислите на Стефан и кой знае какво още можеше да открие там. Стефан, кажи ни къде си, отчаяно си повтаряше тя наум. Огледай се и ми кажи какво виждаш.
— Жажда. Нуждая се от… живот? — Сега гласът на Бони прозвуча колебливо, сякаш не бе сигурна как да преведе някоя по-сложна фраза. — Слаб съм. Той каза, че аз завинаги ще си остана по-слабият. Той е силен… убиец. Но и аз съм такъв. Нали убих Катрин, така че може би сега заслужавам да умра. Защо просто да не се оставя?…
— Не! — простена Елена, преди да успее да се спре. В този миг тя забрави за всичко останало, освен за болката на Стефан. — Стефан…
— Елена! — извика остро Мередит почти едновременно с нея. Но главата на Бони клюмна напред и потокът от думи, леещ се от устата й, секна. Ужасена, Елена едва сега осъзна какво бе сторила.
— Бони, добре ли си? Можеш ли отново да го намериш? Не исках да…
Главата на Бони се повдигна. Сега очите й бяха отворени, но не гледаха нито към свещта, нито към Елена. Взираха се право напред, безизразни и застинали. Когато заговори, гласът й бе тъй преобразен, че сърцето на Елена замря. Това не беше гласът на Бони, а съвсем друг глас, който Елена веднага разпозна. И друг път същият този глас бе говорил през устните на Бони — в гробището.
— Елена — заговори гласът, — не ходи при моста. Там е Смъртта, Елена. Твоята смърт те чака там. — После Бони пак клюмна напред.
Елена я сграбчи за раменете и я разтърси.
— Бони! — едва не се разкрещя тя с пълна сила. — Бони!
— Какво… ох, недей. Пусни ме. — Сега гласът на Бони отново звучеше слабо и накъсано, но поне беше нейният собствен глас. Все още приведена напред, тя побърза първо да притисне ръка о челото си.
— Бони, добре ли си?
— Мисля, че… да. Но беше много странно. — Тонът й стана рязък и тя се огледа, примигвайки. — Елена, какво искаше да каже с това, че е убиец?
— Значи си го спомняш?
— Помня всичко. Не мога да го опиша, беше ужасно. Но какво означава?
— Нищо не означава — отрече Елена. — Той е халюцинирал, това е всичко.
— Той? — прекъсна ги Мередит. — Значи наистина вярваш, че тя се е вселила в Стефан?
Елена кимна. Очите й смъдяха и пламтяха, докато се озърташе наоколо.
— Да. Мисля, че беше Стефан. Той трябва да е бил. И мисля, че тя дори ни каза къде се намира. Под моста Уикъри, във водата.
3
Бони се втренчи замислено.
— Нищо не си спомням за моста. Не го възприех като мост.
— Но ти самата го каза. Помислих си, че си спомняш… — Гласът на Елена заглъхна. — Не си спомняш това — додаде с безизразен глас. Не беше въпрос.