Борбата [bg]

Елена силно прегърна малката си сестричка, като за миг зарови лице в светлорусата й коса. Ако Стефан можеше да й се обади отнякъде или да й изпрати съобщение. Нищо на този свят нямаше да го спре, освен ако не е тежко ранен или заловен някъде, или…

Не можеше да се насили да мисли за това последното или. Стефан беше жив, трябваше да е жив. Деймън лъжеше.

Но Стефан явно беше изпаднал в беда и тя трябваше някак си да го намери. Тревогата не я напусна през цялата вечер, отчаяно се опитваше да скалъпи някакъв план. Едно поне бе ясно: трябваше да се справи сама. На никого повече не можеше да се довери.

Навън се стъмни. Елена се размърда на дивана и насила се прозя.

— Уморена съм — рече тя тихо. — Може би в края на краищата наистина съм настинала. Мисля да си легна.

Мередит я изгледа загрижено.

— Само си помислих, госпожице Гилбърт — обърна се тя към леля Джудит, — че може би няма да е зле Бони и аз да останем тук тази нощ. За да правим компания на Елена.

— Какво добро хрумване — кимна леля Джудит зарадвано. — Ако родителите ви не възразяват, ще ми бъде приятно да останете тук.

— Пътуването до Херън е доста дълго, затова и аз ще остана — обади се Робърт. — Мога да се настаня тук, на дивана. — Леля Джудит се опита да протестира с довода, че на горния етаж имало достатъчно стаи за гости, но Робърт остана непреклонен. Само добави, че диванът му бил напълно достатъчен.

След като надзърна от дивана към коридора, където се виждаше затворената външна врата, Елена остана смълчана, като вкаменена. Те бяха планирали всичко помежду си или поне всички участваха в заговора. По този начин щяха да са сигурни, че тя няма да се измъкне от къщата.

— Е, здравейте, Розенкранц и Гилденстерн1 — поздрави ги тя с горчива интонация.

Бони, която изглеждаше доста потисната, придоби тревожно изражение. Стрелна замислено с поглед Мередит.

— Иска да каже, че сме шпиони на леля й — обясни Мередит. — Елена, не разбираш ли, че това не е така? Въобще ли нямаш доверие в нас?

— Не зная. Мога ли да ви вярвам?

—_Да, защото сме ти_ приятелки. — Преди Елена да успее да помръдне, Мередит скочи и затвори вратата. После се обърна и застана лице в лице с Елена. — А сега поне веднъж в живота си се вслушай в думите ми, идиотче недорасло. Вярно е, че ние не знаем какво да си мислим за Стефан. Но не разбираш ли, че вината е само в теб? Откакто си с него, ти съвсем ни заряза, държиш ни настрани. След това се случиха доста неща, които ти въобще не си споделяла с нас или поне не си ни разказала цялата история. Но въпреки това, въпреки всичко ние още ти вярваме. И още се грижим за теб. И сега те подкрепяме, Елена, защото искаме да ти помогнем. И ако не го проумяваш, значи наистина си идиотка.