![Борбата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/3/borbata-bg-download.jpg)
Борбата [bg]
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Дневниците на вампира #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321210
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Борбата [bg]». Краткое содержание книги:
Елена отмести бавно поглед от мургавото напрегнато лице на Мередит към пребледнялата Бони. Бони кимна.
— Вярно е — каза, като примигна притеснено, сякаш се опитваше да сдържи напиращите сълзи. — Дори и да не ни харесваш, ние още те харесваме.
Елена усети как и нейните очи също се насълзиха, а смръщената й физиономия поомекна. После Бони се надигна от леглото и трите се прегърнаха, а Елена не успя да сдържи сълзите си и те се стекоха по лицето й.
— Съжалявам, ако не съм споделяла достатъчно с вас — заговори тя. — Зная, че в момента не ме разбирате, но най-лошото е, че не мога да ви обясня защо не мога да ви споделя всичко. Просто не мога. Но поне едно мога да ви заявя. — Отдръпна се назад и избърса страните си, след което чистосърдечно погледна приятелките си. — Независимо колко улики има събрани срещу Стефан, той не е убил господин Танър. Зная, че не е той, защото зная кой го е извършил. Това е същата личност, която е нападнала Вики, както и онзи нещастен старец под моста… — тя се спря и се замисли за миг. — И, ох, Бони, мисля, че той е убил и Яндзъ.
— Яндзъ? — Очите на Бони се разшириха от изненада. — Но защо ще иска да убива едно кученце?
— Не зная, но той е бил там в онази нощ, в твоята къща. И е бил… гладен. Съжалявам, Бони.
Бони смаяно поклати глава. Вместо нея заговори Мередит:
— Защо не съобщи на полицията?
В смеха на Елена се прокрадна лека истерична нотка.
— Не мога. Не е нещо, с което те могат да се справят. А има и още нещо, което също не мога да обясня. Казахте, че ми вярвате. Е, тогава трябва да ми повярвате и за това, което ви казвам сега.
Мередит и Бони се спогледаха, сетне насочиха погледите си към края на кувертюрата на леглото, където нервните пръсти на Елена се бяха вкопчили в бродерията. Накрая Мередит й предложи:
— Добре. С какво можем да ти помогнем?
— Не зная. С нищо, освен ако… — Елена замлъкна и се втренчи в Бони. — Освен ако… — отново заговори, но с променен глас, — ти можеш да ми помогнеш да намеря Стефан.
В кафявите очи на Бони се изписа неприкрито учудване.
— Аз? Но какво мога да направя аз? — После, като чу как Мередит поема рязко дъх, изохка: — Ох. Ох.
— Ти знаеше къде съм в онзи ден, когато отидох на гробището — каза й Елена. — Дори предсказа, че Стефан ще се появи в училището.
— Мислех си, че не вярваш в подобни ясновидства — изрече Бони колебливо.
— Оттогава научих някои неща. Освен това съм готова да повярвам във всичко, стига да е от помощ за Стефан. Ако въобще има някакви шансове да му се помогне.
Бони се присви, сякаш се опитваше да смали и без това дребното си тяло.
— Елена, ти не разбираш — заговори тя извинително. — Аз не съм обучавана. Това не е нещо, което мога да контролирам. И най-важното… това не е игра. Или поне вече не е. Колкото повече използваш тези сили, толкова повече и те теб използват. А накрая може да се стигне дотам, че да те използват през цялото време, независимо дали го желаеш, или не. Това е опасно.
Елена се изправи и отиде до скрина от черешово дърво. Сведе очи надолу, но без да се вглежда в нещо определено. Най-после се обърна към Мередит и Бони.
— Имаш право. Това не е игра. И аз напълно ти вярвам, че е много опасно. Но това не е игра също и за Стефан. Бони, мисля, че той е някъде там, навън, и е много зле. А на всичкото отгоре няма кой да му помогне. Никой не го търси, освен враговете му. И може би точно сега умира. Или може би… вече е… — Гърлото й се стегна. Сведе глава над скрина и си пое дълбоко дъх в опит да се окопити. А като вдигна глава, видя как Мередит погледна многозначително към Бони.
Бони изпъна рамене и изправи дребничката си фигура. Вдигна брадичка, стисна устни. В кафявите й очи, обикновено меки и гальовни, сега припламна искра, когато кръстоса поглед с Елена.
— Ще ни е нужна една свещ. — Това бе всичко, което Бони изрече.
Кибритената клечка изсъска и разпръсна искри в мрака, след което пламъкът на свещта започна да гори силно и ярко. По бледото лице на Бони се изписа златисто сияние, когато момичето се приведе над свещта.
— Нуждая се от помощта на двете ви, за да мога да се съсредоточа — каза им тя. — Гледайте само в пламъка и мислете за Стефан. Извикайте образа му във въображението си. Каквото и да става, не отклонявайте поглед от пламъка. Каквото и да направите, не казвайте нищо.
Елена кимна и скоро след това единственият звук, който се чуваше в стаята, беше приглушеното им дишане. Пламъкът трептеше и танцуваше, запращайки странни съчетания от светлина по лицата на трите момичета, приседнали на пода около свещта с кръстосани крака. Бони, със затворени очи, дишаше дълбоко и бавно като човек, унесен в дълбок сън.