Шестото покварено дете [bg]

– Отговорите са в онези дневници.

– Мисля, че тия дневници са пълни лайна – отсече Пул.

– Открих езерото. Къщата. И ти видя всичко, нали? Бил си там. Знам, че си бил там. Те са истински. – Гласът му се понижи съучастнически: – Има едно кърваво петно в мазето, точно там, където той каза, че ще има. Там, където е умрял Картър.

– Да поговорим за това, Сам. Това ли е първият път, когато си ходил в Симпсънвил, Южна Каролина? На Дженкинс Кроул Роуд 12?

Портър го изгледа недоумяващо.

– Какво? Да, разбира се. Защо?

– Когато пристигнах в Симпсънвил, заедно с местния шериф разгледахме документациите на недвижимите имущества. Името ти е върху нотариалния акт.

Портър сякаш не го чу.

– Откри ли Картър в езерото? – попита.

– Извадихме шест тела. Пет цели тела плюс още едно накълцано на парчета, в чували за боклук.

– Картър – каза Портър меко.

– Нотариалният акт, Сам. Защо е на твое име?

Портър отново се взираше в ръката си. Устните му се движеха беззвучно.

– Сам?

Главата му се вдигна светкавично.

– Какво?

– Защо името ти е върху нотариалния акт за къщата на Дженкинс Кроул Роуд 12?

Портър махна с ръка:

– О, сто процента дело на Бишъп. Фалшифицирал го е, подправил го е, подменил го е… няма значение. Той го е направил и няма значение. – Отново се облегна на стола, върху устните му изгряваше крива усмивка. – Открил си Картър. Ти си открил Картър. Мамка му, ти си открил Картър!

Пул се вгледа в ръцете на детектива, които продължаваха да потръпват конвулсивно.

– Не си добре, Сам. Трябва да си починеш.

Портър стовари с трясък длани върху масата и се наведе напред:

– Трябва да прочета дневниците!

– Кои са останалите пет тела, които извадихме от езерото?

– Нямам представа!

– Мястото е твоя собственост.

Портър отвори уста, за да отговори, после отново потъна в мълчание. Очите му се върнаха към разглеждането на ръцете. Преплете пръсти, след което ги раздели.

– Бишъп е. Това е неговият специалитет. Той непрекъснато лъже.

– Ако е истина, защо вярваш на дневниците? – попита Пул. – Ако на Бишъп не трябва да му се има доверие, защо ти пука какво пише там?

Портър го погледна с надежда.

– Къде са те сега? Още ли са в хотел „Гийон“?

– Зададох ти въпрос, Сам.

– Имената на мъртвите, за които толкова много си се зачудил, са в тези дневници.

– Няма как да си сигурен.

Портър се наведе още по-напред. В ъгълчето на устата му блестеше тънка струйка слюнка.

– Знаем, че е истина, понеже намери Картър именно там, където той каза, че го е захвърлил. Знаем, че е истина, понеже в мазето има петно кръв и има катинар на фризера. Той иска да знаем какво се е случило. Останалото – като например името ми върху нотариалния акт – е просто прах в очите, говната, през които трябва да погледнеш, за да прозреш!

Пул се облегна назад в стола си, като нито за миг не изпускаше от очи човека срещу него. Този път Портър отвърна на погледа му и промълви.