Шестото покварено дете [bg]

4.

Пул

Ден пети, 05:38

Детектив Сам Портър от чикагската полиция не вдигна глава, когато Пул влезе в стаята за разпити. Изобщо не отбеляза присъствието му. Седеше спокоен, невъзмутим, без да обръща внимание на ставащото наоколо, устните му мърдаха беззвучно. Очите му бяха впити в ръцете. Пръстите му потрепваха, но движенията бяха неволни. Пул си помисли за миговете, когато човек заспива – тъкмо с такива спазми и конвулсии тялото се отърваше от последните остатъци будно съзнание. Портър обаче далеч не се канеше да заспива. Очите му бяха пронизващи като на наркоман, току-що изшмъркал трета „линия“ кокаин. Свръхчувствителни, спазматични, като на бясно куче, но пресметливи. Зад тях – съзнание, в което препускат сложни разсъждения, безсмислени за всички останали.

Пул не познаваше кой знае колко добре Сам Портър (както и останалата част от първоначалния екип, който разследваше У4М), но за сметка на това разбираше от хора. Гордееше се със способността си да прецени когото и да е само с един поглед – да разбере скритите му мотивации и страхове, интелекта и опасенията му. Когато за пръв път срещна детектив Портър, инстинктите му подсказаха, че пред него стои едно добро ченге. Пул вярваше, че Портър действително копнее да залови Убиеца „Четирите Маймуни“ и да го тикне зад решетките. Прецени Портър като умен, улегнал член на правораздавателната система, уважаван и обожаван от подчинените си. Именно такъв тип човек, какъвто Пул се стремеше да бъде всеки ден, откакто бе сложил значката. Въпреки че Портър не бе казал кой знае колко, откак се познаваха, Пул беше убеден, че човекът срещу него си разбира от работата. Не изпада в необосновани предположения, а следва доказателствата. Пука му за жертвите и се бори за паметта им. Търси справедливост за онези, които вече не бяха между живите.