Шестото покварено дете [bg]

– Къде е лаптопът сега?

– Горе, в компютърния отдел.

– Обади им се и им кажи да го опаковат като веществено доказателство – нареди Пул. – Не искам твоите хора да се докосват до него. Целият ти екип е компрометиран. В лабораторията на ФБР ще го разглобят на парченца и ще анализират данните. А какво става със снимките и нотните тетрадки, които са намерили в стаята заедно с него?

Наш не каза нищо.

– Не ме карай да повтарям.

– Снимките все още са си в хотел „Гийон“, стая 405 – отвърна Наш. – Накарах да фотографират цялата стая и да я запечатат. Имам един униформен, който наблюдава етажа, още двама са до сградата. Нотните тетрадки са тук и лично съм ги предал в хранилището за веществени доказателства.

– Остави всичко така, както си е. Оттук нататък не искам твоите хора да пипат нищо.

Наш не отговори.

Пул се изправи. От това движение главата му запулсира, сякаш от едната страна на черепа му до другата бяха метнали топка за боулинг, която размазваше всичко по пътя си. Той отново разтри слепоочията си.

– Виж, в момента ти правя услуга. Каквото и да се случва със Сам, ако това стигне до съда, по-добре е ти и момчетата ти да стоите настрана. Който и да е адвокат, стига да не е безкрайно некадърен, ще разпердушини това дело, ако не се оттеглите. Ще започнат със Сам, после ще се заемат с теб, с Клеър, Клозовски, всичко, до което сте се докоснали. Оттук насетне ти си само наблюдател. Всички вие сте само наблюдатели. Другото е равносилно на професионално самоубийство.

– Не изоставям приятелите си!

– Но понякога те изоставят теб.

Пул се приближи до вратата на стаята за разпити, отвори я и влезе. Металното изщракване на затварящата се брава бе един от най-силните звуци, които бе чувал.