Шестото покварено дете [bg]

Той понижи глас и сложи ръка на рамото на Пул. Пул я махна. Уорник обаче продължи, все едно нищо не се е случило:

– Ако се окаже, че той наистина е замесен в цялата работа, винаги ще се намери време за правосъдие. Няма причина да работите по тази линия на разследването конфиденциално, да се уверите, че сте си подредили всички факти правилно, и чак тогава да оповестите нещата. Именно това би било отговорният начин на действие.

– Това не е Сам.

Думите бе произнесъл Наш. Беше застанал до стъклото и гледаше към стаята за разпити.

– Мислите му се лутат, неорганизиран е… изглежда така, сякаш не е спал с дни. Дори когато жена му бе убита, пак не изглеждаше така. Ако му отнемете случая, това ще го довърши.

– Този човек вече е свършен – отвърна Пул.

– Той има нужда да разгадае загадката. Нужно му е усещането, че е приключил с това.

– Какво предлагате?

Наш сви рамене.

– Дайте му книгите. Така де, дневниците.

– Те са доказателство. Нещо повече – доказателство, което може да инкриминира самия него. В никакъв случай не мога да му ги дам. Ще ги дам на профайлърите в Куонтико – ако изобщо има нещо в тях, те ще го изровят.

Далтън и мъжът от кабинета на кмета си размениха погледи, после Далтън каза:

– Можем да ги дигитализираме и хората ви да имат копия от тях след няколко часа. Сам също може да ги погледне. Ще му кажем, че ако иска да прегледа дневниците, ще се наложи да ги чете тук, в управлението – без да е под арест, ще остане тук по собствена воля. Ако изрови нещо – чудесно. Да стои тук, където ще можем да го наблюдаваме. Това ще даде време на хората ви да осмислят онова, което сте открили в Южна Каролина.