Предатели [bg]

4

Напуснаха едно място, пълно с умрели хора, само за да се озоват на друго, пълно с умиращи хора.

След като се представиха на рецепцията и зададоха няколко въпроса, Декър и Милиган отидоха право при директорката на хоспис „Доминион“ Сали Палмър. Жената остана шокирана от новината за смъртта на Ан Бъркшър.

— Та тя беше тук тази сутрин! — възкликна Палмър и ги изгледа иззад бюрото си в малкия кабинет.

— Знаем, затова дойдохме — каза Декър. — Видяхме на ръката ѝ печат с името на хосписа.

— Да, това е част от процедурите ни за сигурност.

— А мястото нуждае ли се от подобни мерки? — попита Милиган.

Палмър го изгледа строго.

— Нашите пациенти са слаби и немощни, а вземат силни лекарства. Трудно могат да се защитят. Грижата за това пада върху нас и ние се отнасяме изключително сериозно към този проблем. Всички посетители се проверяват на входа, а печатът на ръката се вижда лесно. Освен това сменяме цвета всеки ден. Един поглед от персонала е достатъчен да разберем дали даден посетител има право да бъде тук или не.

Декър попита:

— Бъркшър има ли близък, който е ваш пациент? Затова ли е идвала тук тази сутрин?

— О, не. Ан беше доброволка. Идваше и прекарваше известно време с определени пациенти. Понякога роднините им живеят далече и нямат възможност да ги посещават често. Ние разполагаме с доброволци, внимателно подбрани, разбира се, които идват и разговарят с пациентите, четат им книги или просто им правят компания. Никак не е лесно да посрещнеш смъртта. Особено сам.

— С кого е разговаряла Бъркшър днес? — попита Милиган.

— Сега ще разбера. Извинете ме за минута.

Палмър стана и излезе от кабинета.

Милиган извади телефона си и провери за нови съобщения.

— Съпругата на Дабни е в болницата. Алекс пише, че Уолтър Дабни не е дошъл в съзнание и най-вероятно изобщо няма да отвори очи.

— Научили ли са нещо от нея?

— Заявила е, че не познава Ан Бъркшър, и е сигурна, че съпругът ѝ също не я познава. Не знае нищо за работата му и няма представа защо е постъпил така. Но Алекс е изпратила второ съобщение. Според госпожа Дабни мъжът ѝ е предприел неочаквано пътуване преди около месец. След това вече не бил същият.

— Не бил същият? В какъв смисъл?

— Настроението му се променило. И не ѝ казал къде е бил.

— Добре.

Милиган огледа тесния кабинет.

— Наистина ли очакваш да открием нещо тук?