Предатели [bg]

6

— Учителка по заместване? — попита Декър.

Той оглеждаше апартамента на Ан Бъркшър, който се намираше на последния етаж на луксозна жилищна сграда в центъра на Рестън.

Милиган кимна.

— Това пише в досието ѝ.

— Познаваш района по-добре от мен. Колко мислиш, че струва подобен имот?

Милиган огледа апартамента. Високи тавани, големи прозорци, от които се откриваше великолепна панорама, подове от скъпо дърво и почти триста квадратни метра дизайнерски обзаведени помещения, плюс голям балкон с вградено джакузи.

— Два милиона, ако не и повече.

— Според домоуправителя Бъркшър има мерцедес SL 600, паркиран в подземния гараж.

— Това са още сто бона — отвърна Милиган.

Наследство ли е получила?

— Нямам представа. Ще трябва да проверим.

— Откога работи като учителка?

— Учителка по заместване — уточни Милиган. — От четири години.

— А преди това?

— Живяла е в Атланта три години.

— С какво се е занимавала?

— Не знаем, имаме само адреса.

— А преди това?

— Преди това в Сиатъл.

— И пак ли не знаем какво е работила?

— Не успяхме да разберем.

— А преди това?

— Не открихме нищо друго.

— Откога датира най-старата информация за нея?

— Отпреди десет години.

— Но тя е почти на шейсет! Не знаем ли нищо за времето преди петдесетата ѝ година?

— Не. Но нямахме време за по-сериозна проверка. Все ще попаднем на нещо. И то вероятно ще обясни откъде са дошли парите. Може да е пострадала при катастрофа и да е получила голямо обезщетение. Или да е осъдила някоя болница за лекарска небрежност. Може дори да е спечелила от лотарията.

Предположенията на Милиган не звучаха убедително.

— Всичко е много подредено — отбеляза той.

— Мисля, че точната дума е „минималистично“ — отвърна Декър и обходи с поглед малкото мебели в апартамента.

После влезе в спалнята и надзърна в дрешника.

— Четири чифта обувки и няколко чанти. Не виждам никакви бижута. Нито пък сейф, където би могла да ги държи. — Погледна Милиган и продължи: — Ние не бяхме богати, но жена ми имаше поне трийсет чифта обувки и още толкова чанти. И доста бижута.

Милиган кимна.

— Моята също.

Не видях и нито една снимка. Нито нейна, нито на роднини или приятели… Нищо. Целият апартамент изглежда като излязъл от страниците на списание по вътрешен дизайн. Обзалагам се, че го е купила обзаведен.

— Какво ни казва това?

— Че най-вероятно не е човекът, за когото се е представяла.

— Смяташ ли, че Дабни я е познавал?

— Възможно е. Разбрахме ли дали е отивала във ФБР? Предполагам, защото вървеше в тази посока, но се нуждаем от нещо повече от догадки.