Предатели [bg]

— Забелязахте ли някаква промяна у съпруга си напоследък?

— В какво отношение? — попита разсеяно Ели.

— Промяна в настроението? Грижи в работата? Липса на апетит? Възможно е да е започнал да пие повече от обикновено. Или да е проявявал признаци на депресия.

Ели се облегна на стола, започна да мачка несъзнателно носната кърпичка в ръката си и впери поглед в скута си.

Навън отекваха забързани стъпки, понякога запищяваше алармата на монитор, чуваха се гръмки гласове, шум от колела на колички и носилки. Наоколо се носеше характерната за всяка болница миризма на антисептици. Въздухът бе доста хладен. В интензивното винаги цареше напрежение, тъй като единствено предупредителният писък на монитора разделяше живите от мъртвите.

— Уолт не говореше за работата си. И не пиеше вкъщи, единствено на делови вечери и коктейли, където го придружавах понякога. Но пиеше само за компания, за да се запознае с разни хора, да се сближи с някого, да уреди сделка… такива неща.

— Разбирам. А да сте имали финансови проблеми?

— Не знам за подобно нещо. Но все пак той се занимаваше с това. Никога не сме оставяли неплатени сметки, ако това имате предвид.

— А промени в настроението?

Ели Дабни попи сълзите си с кърпичката и погледна съпруга си за миг, преди да извърне глава, сякаш изпитваше неудобство, че споделя подобна информация с непозната.

— Изпадаше в различни настроения. Работеше много и когато бизнесът вървеше, беше щастлив. Но кога то срещаше затруднения, Уолт изпадаше в депресия… както би направил всеки на негово място.

— И нищо извън обичайното?

Ели смачка кърпичката на още по-малка топка и я хвърли в кошчето.

С точен и решителен замах.

Обърна се към Джеймисън, която чакаше търпеливо положителен или отрицателен отговор.

— Неотдавна замина някъде.

— Къде?

— Това беше необичайното — не ми каза къде. Преди никога не го беше правил.

— Колко време отсъства? — попита Джеймисън.

— Мисля, че бяха четири дни. А може би повече. Беше отишъл в Ню Йорк и от там замина някъде. Обади ми се и каза, че изникнало нещо неочаквано и се налага да се погрижи… не беше сигурен колко време ще отсъства.

— С влак или със самолет е пътувал? В чужбина ли е бил?

— Нямам представа. Обясни ми, че било свързано с потенциален клиент. Трябвало да уреди нещо. Но по думите му съдя, че проблемът не е бил кой знае колко сериозен. Предполагам, че пътуването е било уредено от офиса му…

— Добре, а спомена ли нещо повече, когато се прибра у дома?

— Не. Предполагам, че е пътувал по работа… Но от този момент той като че ли се промени.

— Кога беше това?

— Преди около месец.

— Съпругът ви притежава фирма, която изпълнява държавни поръчки, нали?

Ели кимна.

— „Уолтър Дабни и съдружници“. Офисът им е в Рестън. Но всичко, по което работят, е строго секретно. Когато се захвана с този бизнес, Уолт беше съвсем сам, а сега там работят поне седемдесет души. Има съдружници, но той е президент и притежава контролния пакет. — Очите ѝ се разшириха от изумление. — О, боже! Предполагам, че сега фирмата е моя! — Тя погледна притеснено Джеймисън. — Това означава ли, че аз трябва да я управлявам? Нямам никаква представа от неговия бизнес!