Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
По време на обучението ми дон Хуан наведнъж ми обясняваше онова, което според него бе най-съдбоносното откритие на древните магьосници. Наричаше го „основен признак на хората като сияйни кълба“: кръгло петно с наситен блясък, голямо колкото топка за тенис, което се намира постоянно на повърхността на кълбото, на разстояние около шейсет сантиметра назад от върха на дясната лопатка.
Тъй като отначало ми беше трудно да добия зрителна представа за това, дон Хуан ми разясни, че сияйното кълбо е много по-голямо от физическото тяло, че наситеното петно е част от тази енергийна форма и е разположено на височината на лопатките, на една ръка разстояние от гърба. После добави, че древните магьосници нарекли това място „събирателна точка“, след като видели какви свойства има то.
— А какви свойства има? — запитах аз.
— Чрез него получаваме възприятия — отвърна той. — Магьосниците от миналото видели, че при хората тази точка събира възприятията. Виждайки, че всички живи създания притежават подобно блестящо петно, древните магьосници предположили, че възприятията изобщо се осъществяват чрез това място, независимо по какъв начин.
— Кое ги е накарало да стигнат до такова заключение? — поинтересувах се аз.
Дон Хуан отговори, че те най-напред видели как от милионите лъчисти енергийни нишки на вселената, които пронизват цялото сияйно кълбо, само малък брой минават точно през събирателната точка, както и би трябвало да се очаква при нейния незначителен размер.
Сетне видели, че тя винаги е съпроводена от едно допълнително сферично сияние, малко по-голямо от самата нея, което силно увеличава блясъка на минаващите през него нишки.
Накрая видели още две неща. Първо, че събирателните точки на хората могат да променят обичайното си място; и второ, че когато точката е в обичайното си положение, възприятията и нивото на съзнание вероятно са нормални, ако се съди по поведението на тези, които биват наблюдавани. Но когато събирателните точки заедно с околните лъчисти сфери променят нормалната си позиция, необикновеното държане на наблюдаваните хора очевидно доказва, че съзнанието им е станало различно, че те възприемат света по непознат дотогава начин.
От всичко това древните магьосници заключили, че колкото по-голямо е преместването на точката, толкова по-необичайна промяна настъпва в поведението, а очевидно и в съзнанието и възприятията.
— Обърни внимание, че когато говоря за виждането, винаги употребявам изрази от рода на „има вид на“ или „изглежда като“ — предупреди ме дон Хуан. — Всичко, което човек вижда, е тъй уникално, че може да се опише само чрез сравнение е нещо вече познато.
Той добави, че най-подходяща илюстрация за този проблем е начинът, по който магьосниците говорят за събирателната точка и сиянието около нея. Описват ги като ярко петно, но това е неуместно, понеже ясновидците виждат тези неща не с помощта на очите си. Налага се да уточнят това несъответствие и да кажат, че точката представлява светло място, обкръжено от ореол, от лъчение. Както посочи дон Хуан, ние до такава степен се ръководим от зрителните си навици и хищническия си начин на възприятие, че неизбежно изразяваме всичко видяно така, сякаш е минало през погледа на грабливо животно.
След като видели каква е вероятната роля на събирателната точка и нейния ореол, древните магьосници достигнали до следното обяснение: те предположили, че, като фокусира блясъка си върху пресичащите я енергийни нишки на вселената, събирателната точка автоматично и без предварителна подготовка превръща тези нишки в устойчива картина на света.
— Как точно става това? — попитах аз.
— Никой не би могъл да знае — отвърна дон Хуан натъртено. — магьосниците виждат движението на енергията, но от това не им става ясно как или защо се движи тя.
По думите на дон Хуан, когато видели как милиони от тези изпълнени със съзнание енергийни нишки пресичат събирателната точка, древните магьосници допуснали, че при това преминаване те се събират благодарение на нейния блясък. Виждайки пък, че това сияние е изключително слабо при умиращите или изпаднали в безсъзнание хора, а при труповете напълно липсва, те се убедили, че именно то представлява съзнанието.