Ланселот, рицарят на каруцата

„От вас подслон ми се предлага, дойде ми толкова добре то, но ако може без спането да минем в тази нощ прекрасна.“ „Не, иначе не съм съгласна, по-скоро нека ослепея.“ И той се съгласи със нея — смрачи се, няма накъде. Сърцето си да й даде — това най-много го болеше и затова тъй тъжен беше. Ще е нещастна, без надежда онази, дето го отвежда — надява се на любовта и сам не го оставя тя. Понеже бе й обещал, че в нейна власт се е предал, поведе го към крепост бяла, каквато няма до Тесалия — отвсякъде стени високи, наоколо води дълбоки. В покоите й няма кой да бъде друг — единствен той. За госта, както тя желае, приготвени са много стаи, голяма и просторна зала. И край реката зашумяла дойдоха яздешком до замък, а там под кулата от камък бе спуснат здрав подвижен мост. Напред поведе своя гост. Натам към залата отиде, покрита впрочем с керемиди, и през отворена врата видяха маса с две места, с покривка бяла и голяма, върху й просто място няма: и ястия, почти горещи, и свещници с пламтящи свещи, потири, от сребро ковани, и две искрящи пълни кани с черничево и бяло вино. До масата на пейка чинно ги чакат купите — и двете с водата топла за ръцете. Ръка изкусна е тъкала кенарената кърпа бяла, стои тя метната встрани. Ни пажове, ни стража, ни оръженосци. От врата свали си рицаря щита, подир го закачи на кука, а копието сложи тука над него на една полица. А тази млада хубавица след рицаря от коня скочи, дойде по каменните плочи при него бързо тя, защото не го дочака на седлото. И тутакси, без да се бави, та нещо май да не забрави от стаите, натам отмина. С наметка къса от коприна обгърна мъжки рамена. И не от звездна светлина бе светла вече тази зала — от свещници бе засияла, по тях големи вощеници блещукаха като звездици. Наметката отпред му върза: „Приятелю, с услуга бърза вода и кърпа тук сега не ще ви подаде слуга, защото съм сама. Ръцете измийте си и там седнете, тъй както вам е по-уместно. А яденето е чудесно, тъй както сте видели сам. Измийте се, седнете там.“ „Ще ми е драго.“ Както може до него тя се разположи. А после ядоха и пиха чак докато се умориха. От масата когато стана, изрече тя една подкана: „Сир, направете вие вънка разходка малка за разсънка, не се обиждайте, а там почакайте, докато сам решите: легнала е тя. Да ви не мъчи тегота, че ще ви чакам чак тогава и тъй да ми се обещава.“ Отвърна той: „Ще ида вън и ще се прибера за сън, когато сметна, че е време.“ Излезе вън, за да поеме дъха на нощния покой, стоя на двора доста той, тъй както беше пожелала. И върна се в оная зала, но зад отворените двери приятелката не намери. И тук като не я видя, си каза: „Нейната следа ще търся и ще я открия“ — решен на всичко той самия, защото бе й обещал. И в близка стая връхлетял, дочу момински силен вик, позна го още в тоя миг — това бе девата в беда. И друга стая той видя с врата открехната и там насреща зърна срам голям: как рицар я държеше яко, съборил беше я напряко в леглото, в пълна голота. А пък надяваше се тя, надала вик за помощ, че на помощ ще се притече: „Спаси ме, гостенино, с думи и меч от този тук върху ми, че той ще ме озлочести. А трябваше да легнеш ти и обещал ми бе дори. Нима да ме опозори пред твоите очи решил е? О, рицарю, ти имаш сили, сега ме избави от злото!“ Съзря как грубо на леглото държи я оня здравеняк, разголил я до пъпа чак. Бе срамен този произвол — допираше се онзи гол — без тя сега да го желае, без що е ревност той да знае. А достъп до вратата няма, че рицари я пазят двама и всеки своя меч обнажи. Зад тях пък четирима стражи, и всеки с брадва, но такава, че да разсича цяла крава наполовина отведнъж, като че ли сече камъш или пък някаква салата. И спря се досами вратата и рече: „Боже, що да правя? Не, жалък съм за цел такава като кралица Гениевра. Сърцето ми щом потреперва, как нея да я търся аз? Щом Подлостта предлага страст, със щения да ме разнежи, ще секнат моите стремежи, позор е, че дотука спирам. И идва ми да се презирам, че мога да остана тука. Сърцето ми от скръб се пука. От срам и жал да се смиря — не, по-добре е да умра, задържан вече от унилост. Да няма бог към мене Милост,