Ланселот, рицарят на каруцата

на него да му е за мрене, отвеждам ви, да побеснее, а да се махне най-добре е.“ А рицарят не се ядоса — надменните слова какво са! Не почна с присмех той да спори, без самохвалство заговори: „Недейте бърза, сир, недейте, и думите не си пилейте, с известна мярка говорете. На правото ви, запомнете, не бих посегнал ни веднъж. Закрила на достоен мъж от тази дева бе желана. Пуснете я, че много стана, без някой тук да я закриля.“ Отвърна той, че няма сила, която може да го спре. Но рече му: „Не е добре да тръгнете да ви оставя. Ще се сражавам с вас тогава. Но ако искаме съвсем на боя да се отдадем, на друго място незабавно да идем, и да бъде равно — ливада или пък поляна.“ Доволен другият остана: „Съгласен съм, и не грешите от тесен път да се боите, дори на мен ми е в ума, че тук коня ми ще се измъчи да се обърне като как, боя се да не счупи крак.“ Едвам, полека, настрани — но коня си не нарани и с него път пое назад: „Да, знайте, много ме е яд, че не попаднахме за спора на по-широко и пред хора, та да ни видят в този час кой по-добрият е от нас. Но да потърсим място сгодно, хем по-широко, хем свободно, хем по-наблизо да се пада.“ Тъй стигнаха една ливада. На нея рицари, девици, прекрасни млади хубавици, играеха си най-различно. Да, място, ще река, отлично. И сериозно, и на смях играеха на табла, шах, със зар в ръката, с ум в главата, и бяха радостни лицата. А имаше край тях такива, по-друго дето им отива: или детинската игра, или пък танци и хора, премятат се и скачат, пеят, в борбата хватките владеят. А рицар, той на възраст беше, накрай поляната стоеше на коня си испански, алест.26 Бе златен конският зъбалец. Прошарена му е косата. На хълбок си държи ръката — по-достолепно тъй излиза. Стои, че топло е, по риза, в игрите вдаден е изцяло, и аленее наметало, за да изтъкне знатността му. А на коне ирландски само27 куп рицари насреща има — на брой са двадесет и трима. Щом тримата се появиха, играта всички прекратиха и се провикнаха отвред: „Я вижте, рицаря проклет от колесарката това е. Не бива никой да играе, докато той е между нас, и всеки да го хване бяс, игра започне ли напук, докато той е още тук.“ Завърнал беше се от път на белокосия синът — девицата възлюбил, тоя, помислилият я за своя. Той рече: „Как се радвам, сир, да чуят всички най-подир: желал съм цял живот, с което най-сетне ме дари небето. И бог по-малко би ми дал, да беше ме направил крал, не щях да съм от тая заран спечелил тъй и благодарен. И дял не искам по-голям.“ „Но твоя ли е тя, не знам“ — бащата рече на сина си. Синът обаче вежди свъси: „Защо е вашата тревога? Не се съмнявайте, за бога, нали до мен е тя самата. Самичък срещнах я в гората, тъй както си вървеше там. И бог ми я доведе сам: така аз взех я като моя.“ „Не знам ще я даде ли тоя до тебе, нищо не говори, но сякаш ще ти я оспори.“ Докато тъй си хоратяха, хора и танци спрени бяха заради рицаря пред тях, оставиха игри и смях от злост към него и омраза. А рицарят тогава каза на двамата зад гърбовете: „Госпожицата оставете, че нямате над нея власт. Ако посмеете, от вас закрила ще й дам веднага.“ „Не знаех ли, че се налага и няма без това да мине? Я остави, добри ми сине, девицата да си върви.“ Синът му се възпротиви и мрачно се закле тогава: „Бог радост нека ми не дава, ако я някому дължа. Държа я и ще я държа подвластна, докато реша сам. И ремъци на щит ще скъсам — и за врата, и за ръката, ще си ударя в зид главата, ще счупя копие, а меч сам ще захвърля надалеч, любимата ли изоставя.“ Бащата рече му тогава: „Това ти няма да направиш. На смелостта си се надяваш, но в бой не влизай, синко драг.“ Синът отвърна ето как: „Дете ли съм да се страхувам? От себе си не се срамувам, че вече няма рицар чак до морския далечен бряг така добър, че да не смея да го ударя и за нея в двубоя да не го сразя.“ „Аз, синко, ще ти възразя, почакай, имам бели власи: ти вярваш много в храбростта си. Не ща ни тоя ден, ни друг ти да се биеш с този тук.“ „Да бъде всеки тук проклет, послушал вашия съвет, и който се признава с мен заради вас за победен, и с мен на бой не се ли хваща. Приятелството зле се плаща.