Реакцията на енота
- Автор: Грийн Джоузеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реакцията на енота». Краткое содержание книги:
— Разбира се, напълно съм съгласен с вас — трябва да спрем пришълците. Но вашите методи не струват. Аз имам по-добро предложение. — Джоунз се огледа, за да се съсредоточи, и неочаквано с интерес помисли — как биха реагирали тези хора, притежаващи толкова голяма власт, ако разберат, че неговата идея за спасяване на света принадлежи на една тринайсетгодишна чернокожа фантазьорка.
— Предлагам да се съобщи на пришълците, че ще ги нападнем, ако не се съгласят с нашето искане — продължи Джоунз, повишавайки глас. — А то е следното: трябва да върнат обратно в океана водата, която сега изхвърлят като пара от кораба. Ако използваното от тях антигравитационно устройство позволява да се регулира издигането на водата, те ще могат и да я връщат по същия начин. Наистина вероятно това ще причини разрушения по атлантическото крайбрежие, но ще ги преживеем.
В един миг Джоунз разбра, че е завладял вниманието на аудиторията. Докато всички мълчаливо осмисляха чутото, дебеланкото от ЦРУ внезапно каза:
— А знаете ли, ние наистина мислим, че пришълците не ни отговарят, защото не желаят да ги безпокоим. Както и ние не обръщаме внимание на катеричките, от чието дърво събираме орехи. Нима вие някога сте обръщали внимание на техния страх и писък?
— Поради простата причина, че катеричките не могат да ни навредят. — В гласа на генерала от стратегическата авиация се усещаше затаен гняв и разочарование. — Но ако те ни заплашват с нападение…
— Според мен нека не спира подготовката за изстрелване на ракетите — отговори Джоунз, — но трябва да се съобщи на президента, че ние смятаме да предприемем един последен опит за установяване на контакт с пришълците и да ги помолим да върнат водата. И нека посланието, което ще изпратим, извести на натрапниците, че смятаме да ги нападнем, ако те не се съгласят с нашето напълно приемливо предложение. Може би този път ще успеем да привлечем вниманието им.
Джоунз и другите членове на комисията, които не бяха напълно изтощени, се събраха в пункта за управление на базата „Патрик“, когато бе предадено новото послание. То бе заменило предишните, които се предаваха в продължение на последните трийсет и шест часа и изискваха само прекратяване на водния смерч.
Устното изявление на същите честоти, на които пришълците бяха предали своето съобщение, се изпращаше в Космоса всеки пет минути и щеше да се предава до изстрелването на ракетите. Джоунз бе убеден, че отговорът ще се получи или много скоро, или никога няма да има такъв. Първият час на очакване бе най-дългият в живота му. Вторият продължи още по-дълго. И едва когато Джоунз започна да задрямва в началото на третия, безсилен да се бори със съня, отговорът пристигна.
— Всяко враждебно действие срещу нас ще доведе до ответен удар с такава сила, каквато няма да понесете — далечният, сега звучащ почти по човешки, рязък глас внезапно изпълни стаята. — Решително ви съветваме да не използвате каквато и да е сила за нападение на нашия кораб.
Джоунз внезапно почувства, че стомахът му се свива — всичко наоколо се завъртя и главата му се замая като след удар. Изчезна и последната надежда — ракетите ще стартират независимо от изказаната заплаха, а пришълците ще отговорят по ужасяващ начин. Той си спомни една от най-старите заповеди на своя занаят: „Войната е последната опора на лошия дипломат.“ И така нещата все пак бяха стигнали до военни действия и неговият неуспех да постигне примирие може да доведе до това, че тези преговори да са последните в човешката история. И отново пред него изплува видението на падащия от небето огнен дъжд, печалното лице на Нейоми, вдигнато, за да го посрещне. Светът около него пламтеше.
— Нужно ни е известно време, за да разгледаме вашето искане — продължаваше далечният глас. — Трябват ни още девет часа по земните измервания, за да подготвим техниката за връщане на водата в океана през втора колона. Съжаляваме, че сме причинили вреда на вашия свят и на хората.
В малката пълна стая се чу дружна въздишка на облекчение. Джоунз почувства, че ще падне, ако не го поддържаше твърдата облегалка на стола.
Генерал Ивърсън стана от мястото си и погледна Джоунз. Напрежението върху лицето му бе сменено от момчешка усмивка на уважение и радост. Но произнесе само четири думи: