Реакцията на енота
- Автор: Грийн Джоузеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реакцията на енота». Краткое содержание книги:
Колата се залюля и спря.
Джоунз поседя минута, вкопчил се за волана, след това разбра, че е безсмислено да излиза. Той отново включи двигателя. Ако глупавото животно бе куче, притежаващо улична мъдрост, и бе продължило да бяга… Но енотите не правят така. И Джоунз много добре знаеше това. Като момче, преди почти половин век, той много пъти бе ходил на лов за еноти тук, на острова.
Потресен от случилото се, изпълнен със съжаление, мислейки колко неприятно завършва този и без това печален дълъг ден, Джоунз напусна територията на Центъра и пое към дома на тъща си на Норт тропикъл трейъл. Той отново усети, още по-силно отпреди, как го залива умората. Но за щастие трябваше да се яви в базата утре сутринта не по-рано от единайсет часа. Щеше да поспи поне няколко часа.
Късно сутринта, докато закусваха с Милдрид, Джоунз без желание ровеше в чинията си. Мислите му се въртяха около проблема с пришълците, който не му даваше покой. Изследваше го от различни страни, връщаше се към предишни варианти, търсеше сред безкрайните възможности най-доброто решение. Джоунз знаеше, че след днешното заседание комисията трябваше да препоръча на президента вариант за военни действия против пришълците. Изпитваше ужас само при мисълта за подобно решение на проблема — това би било ужасна грешка с непредсказуеми последици. Но той бе малцинство.
Подскачайки, в стаята притича Нейоми, стройно тъмнокосо девойче на 13 години. Идваше от живеещите в съседство приятели. Милдрид бе на 41, когато разбра, че ще има дете. Реши да го запази и година след това двамата стигнаха до мисълта, че това е било едно щастливо решение.
Танцувайки, Нейоми дотича до баща си и силно го прегърна. Тя почти не го виждаше след пристигането при баба им. Момичето си взе резен салам от чинията му и не престана да дъвче, докато говореше.
— Какво ново, татко? Децата казват, че военновъздушните сили смятат да изпратят совалка с три ракети с твърдо гориво, снабдени с ядрени бойни глави, за да атакуват пришълците от три страни. Вярно ли е това?
Джоунз се опита да не издаде по никакъв начин изненадата си. Именно такъв бе един от трите плана за военни действия, предложен миналата нощ от военновъздушните сили. Наистина специалистите от НАСА и тези, които се занимаваха във ВВС със совалките, отхвърлиха този план — според тях подготовката и изстрелването щеше да отнеме минимум три седмици. А през това време, както твърдо знаеше Джоунз, подобна акция губеше всякакъв смисъл — разрушенията щяха да бъдат непоправими.
— А истина ли е, че ако това продължи още една седмица, ще настъпи нов ледников период? — продължаваше Нейоми. Нейното детско лице бе открито и простодушно, но светлокафявите й очи гледаха внимателно. Обикновено Джоунз се отърваваше с лека усмивка, когато разговорът засягаше деликатни въпроси.
— Представителите на НОАА се изказаха по този въпрос по време на новините, Нейоми. Количеството на отделените водни пари ще ни осигури твърде студени зими в течение на три-четири години.
— Но как учените могат да бъдат сигурни, правейки такива прогнози, скъпи? — попита Милдрид. В нейния мек гръден глас звучаха тревога и съмнение. — Нали преди в Космоса никога не е имало водни пари.
— Така е, но когато преди десет години за един ден два пъти изригна мексиканският вулкан Ел Чичон, количествата на пепелта и серният двуокис, изхвърлени в горните слоеве на атмосферата, бяха точно измерени. Пепелта падаше в продължение на година, а газовете се задържаха в атмосферата още по-дълго. Наблюдаваха се множество временни локални изменения в климата. През следващите три години, докато газът по естествен път не премина в сярна киселина и не падна като киселинен дъжд, температурата под облака се задържа средно един-два градуса по-ниска от обикновената. За първи път се сблъскахме с явление от такъв мащаб, то бе внимателно изучено и даде на метеоролозите сериозни базови данни. Според учените техните прогнози за влиянието на облака от пара върху климата на планетата са напълно обосновани.
— Но нали всичко това няма да продължи хиляда години? — попита Милдрид.
— Ако пришълците продължават да изпомпват на стационарна орбита вода още една седмица, ледовете ще се придвижат през Канада, Скандинавия и Сибир още докато е жива Нейоми.
— Тогава защо НЕ ИМ ДАДЕМ деутерий от нашите запаси? — попита Нейоми. — Нима нямаме достатъчно?