Реакцията на енота

Впрочем, както и неговите собствени.

— НАСА? — попита Ивърсън. — Моля, не повече от четири минути. Президентът, членовете на кабинета и представителите на Конгреса се събират в командния пункт. Трябва да им позвъня до дванайсет. Те очакват нашите препоръки, за да открият съвещанието.

Представителят на НАСА съобщи какво е било решено на срещата от предишния ден, на която присъства и Джоунз. За времето, с което разполагат, е невъзможно да се подготви за полет совалката като носител на оръжие.

Гледайки едрия червендалест сътрудник на НАСА, Джоунз си спомни за първи път от много години каква огромна неприязън изпитва към Управлението за космически изследвания. Родителите му бяха бедни негри и работеха по портокаловите плантации на Мерит Айлънд през 1951 г., когато ВВС на САЩ за първи път изстреляха ракета от нос Канаверал. Той ходеше на училище за цветни, преди Върховният съд през 1952 г. да обяви тези учебни заведения като „отделени и несправедливи“. По някакво чудо родителите му събраха пари, за да го изпратят в университета, и той още три години работи като каторжник, преди да получи степен магистър. Върна се у дома си с куп научни степени и стана учител със смешно ниска заплата в системата на местните училища, където бавно се осъществяваше расовата интеграция.

В края на петдесетте години, работейки като консултант по конфликтни проблеми, той стана местна знаменитост, което му даде възможност да се издигне в Държавния департамент. Там неговата способност да обобщава, да синтезира обширни масиви от слабо свързани помежду си данни и винаги да намира компромисно решение, което спорещите страни макар и с нежелание приемаха, му осигури стабилно придвижване по служебната стълбица. Личното му издигане ставаше успоредно с огромното разрастване на самосъзнанието сред негърското население на страната през бурните шейсетте, когато САЩ направиха, изглежда, невероятното — достигнаха Луната, а в същото време американското общество се търкаляше към пропастта на анархията, огньовете на бунтовете избухваха в гетата и градските квартали бяха започнали да пламтят…

Но по някакъв начин страната бе оцеляла, от заревото на социалните вълнения бе останало само едно слабо отражение, а космическата програма бе загубила старата си слава. Сега от време на време се изстрелваха планетарни сонди, а също и търговски спътници, чиито собственици финансираха изследователските програми. Омразата на Джоунз към винаги намиращите се в привилегировано положение специалисти от Космическото управление така и не изчезна, въпреки че той се замисли истински за това едва сега, когато се върна по родните места.

Представителят на НАСА завърши, без да добави нищо ново към онова, което знаеше Джоунз, и той се опита да съсредоточи вниманието си върху следващия оратор. Той беше генерал-майор от ВВС, представляващ командването на стратегическата авиация, който, изглежда, се вълнуваше, че се бе озовал тук. Той накратко разказа за въоръжението, с което разполага стратегическата авиация, и за възможността му да стигне до стационарна орбита. За своя огромна изненада Джоунз разбра, че старите ракети „Минитмън“ и новите ракети „МХ“ могат да бъдат използвани само за междуконтинентални полети и поради тази причина на практика са безполезни. Но примерно след осемдесет часа ВВС могат да подготвят две ракети от типа „Титан-Кентавър“ и „Титан 34-Х“, а също така и совалка с ракета „Кентавър“ от базата Вендърбърг. В очакване на разрешение от президента за изстрелване трите водородни бойни глави вече бяха доставени на старта и необходимата подготовка за полет бе започнала. Генералът солидно подчерта, че изстрелването може да бъде отменено една минута преди да бъдат включени всички системи, но осъществяването му може да стане само след дълга подготовка.