Реакцията на енота
- Автор: Грийн Джоузеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реакцията на енота». Краткое содержание книги:
И ТАКА, ВАРИАНТЪТ ЗА ТРОЕН АТОМЕН УДАР В КРАЯ НА КРАИЩАТА СТАВАШЕ РЕАЛНОСТ! При тази мисъл по тялото на Джоунз преминаха мравките на страха. ЗНАЧИ, ЕТО КАКВО БЯХА РЕШИЛИ ДА ПРЕПОРЪЧАТ НА ПРЕЗИДЕНТА И ТЯ ЩЕ СЕ СЪГЛАСИ!
Джоунз огледа съсредоточено изпълнените с решителност лица на седящите около масата хора, които носеха отговорността за съдбата на този малък уютен свят, и не намери в себе си сила да ги упрекне. Милиарди умрели от студ и глад, ожесточени битки за топлите райони на Африка и Южна Америка, когато цивилизацията ще рухне и ще се възцари първобитният морал… А освен това мъжете винаги са били воини, владели са земята и са пазили границите й.
И въпреки всичко Джоунз смяташе, че нападението над пришълците е равносилно на самоубийство.
Оставаше още едно изказване и една кратка дискусия след него, след което генерал Ивърсън вдигна успокояващо ръка, гледайки над масата. ВВС бяха представили единствения конкретен план за действие. Изглеждаше, че спорът се свежда до алтернативата — или да се оставят пришълците на спокойствие с надеждата, че те скоро ще прекратят дейността си, или да се атакува.
И сегашният президент на САЩ, жена с агресивен характер, освен това служила и в армията, почти сигурно ще приеме препоръките на комисията и с това ще потвърди своята привързаност към политиката на силата.
Пред очите на Джоунз избликна веселото, живо лице на Нейоми и той видя смърт и разрушения, пламъка, избълван от Космоса, за да я погуби… Видя предизвикателно ръмжащия енот и като че ли нещо прещрака в съзнанието му и всичко застана по местата си. Джоунз се изправи и поиска думата.
Той видя как по гладкото лице на генерал Ивърсън се плъзна нервна гримаса, но това не го спря. В крайна сметка те са длъжни да го изслушат.
Няколко мига Джоунз стоя мълчалив, той единствен от изказващите се трябваше да подбира доводите си, докато говореше. В съзнанието му изплува образът на енота, обръщащ се, за да посрещне стоварващите се върху него светлина и шум, готов за бой — козината настръхнала, устата отворена.
— Миналата нощ, когато се връщах от Центъра, прегазих на пътя енот — бавно започна Джоунз и видя удивените погледи на заинтригуваните от такъв неочакван увод хора. Той продължи да разказва за бойната стойка на енота, за собствената си забавена реакция при натискане на спирачките, за агресивността, която бе довела смелото животно до смъртта…
— Израснал съм тук, на Мерит Айлънд. Като малък ловях еноти. Баща ми държеше вкъщи четири ловджийски кучета. С нищо не може да се сравни лаят им, с който те принуждават животното да се покатери на дървото — възхитителен звук.
Джоунз почувства, че интересът на аудиторията отслабва. Но беше необходимо да им разкаже всичко, за да могат те сами да разберат най-важното, заради което той бе започнал да говори — животните се държат така, както им налагат инстинктите, а човекът в дадения случай трябва да се издигне над подобен примитивизъм.
— Смятам, че започваме да реагираме на предполагаемата атака като енот — рече твърдо Джоунз, оглеждайки присъстващите. — Озъбваме се, заставаме в стойка и ръмжим преди схватката. И оценката на Държавния департамент за случилото се съвпада с изводите на ЦРУ — ще бъдем съкрушени от сила, която толкова ни превъзхожда, че ние дори не знаем същността на нейното действие, толкова могъща, че може да ни отхвърли встрани, смазани и умиращи. Смятам, че да се атакува, означава да подпишем собствената си смъртна присъда.
— Какво предлагате в такъв случай? — попита генерал Ивърсън, едва сдържайки гнева си. — Да чакаме и да позволим да обвият света ни с облак, с който не можем да се справим? Този огромен кораб! — Той повиши глас. — Оценката на ЦРУ съвпада с нашата по отношение на количеството деутерий, което е необходимо да ускори такава маса. Ако те не побързат (а пък и защо трябва да го правят?), става дума за минимум още две седмици, през които парата ще бъде изпускана в Космоса. А това означава, че не само бъдещето на нашите деца е поставено на карта, но и мнозина от нас до края на живота си ще видят ледниците, пълзящи от север.