Реакцията на енота
- Автор: Грийн Джоузеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реакцията на енота». Краткое содержание книги:
— Виждаш ли, приятелче, физиците смятат, че корабът на пришълците използва енергията на деутерий — деутериевия термоядрен синтез. По време на такъв процес се образува също и тритий. Трудно ни е със сигурност да кажем каква е същността на подобна технология или защо им е необходим нашият деутерий. Можем само да предполагаме, че корабът на пришълците е претърпял авария, която ги е лишила от собствените им запаси, а трябва да имат колкото се може повече деутерий, за да продължат пътя си към дома си или пък за някъде другаде. Но доколкото можем да съдим, корабът им е твърде голям и ако той наистина използва енергията на термоядрения синтез, ще са необходими може би около петдесет хиляди тона деутерий, за да го ускорят до субсветлинна скорост. Или с други думи, корабът трябва да лети достатъчно бързо, за да измине разстоянието, за което с друга скорост биха били необходими хиляди години. А това означава — и имай предвид, такива са предположенията на учените, — че те ще прекарват вода през кораба си още три седмици. Ние нямаме на практика и един процент от такова количество деутерий. А пришълците, както изглежда, не искат да чакат.
— И поради това се подготвяме да ги нападнем и може би да ги унищожим — остро подхвърли Нейоми. Върху лицето на момичето се появи изражение на принудителна покорност, която я правеше възрастна не за годините й.
— Все още търсим мирно решение, приятелче. Именно с това се занимавам и аз. Но нищо не мога да направя, ако те не отговорят, а те не са отвърнали досега на нито едно наше послание с изключение на първоначалното им изявление.
— Какво пък, ако им е нужен само деутерий, защо не изливат просто водата обратно в океана, вместо да я изпускат там горе, където тя се събира под формата на облак в орбита? — попита Нейоми.
Джоунз искаше да обясни защо тази идея няма да задейства, но се осъзна и затвори уста, без да каже нищо. Физиците смятат, че пришълците разполагат с технически възможности, които им позволяват да създадат локално поле, свеждащо до нула гравитацията — на практика, антигравитация. Напълно нормално е да се предположи, че ако пришълците могат да издигнат водата в орбита, със същия успех биха могли да я спуснат и долу — стига само да искат.
— Интересна мисъл, скъпа. И ако пришълците някога отговорят на моите послания, непременно ще им задам този въпрос.
По принцип Джоунз се стараеше да не се отнася към Нейоми като с дете. Тя беше много способно момиче, а коефициентът на умственото й развитие за малко не достигаше нивото на гения.
Нейоми погледна хладно баща си, след което изведнъж разбра, че той говори сериозно, целуна го по бузата и избяга от стаята.
Джоунз търпеливо свърши закуската си и се облече. Налагаше се да побърза — едва щеше да успее за началото на съвещанието. Той хич не обичаше да излиза, без да си е измил зъбите след храна, но нямаше време. Президентът настояваше да се вземе решение. А присъствието му днес бе необходимо. Ако позицията на Държавния департамент да се изчаква и да се продължават опитите за контакт с пришълците не спечелеше… Джоунз не искаше дори да мисли за възможните последици.
Съветникът Джоунз винаги сам караше колата си, когато отиваше във Вашингтон, въпреки че му се полагаше шофьор. Шофирането за него бе чисто автоматичен процес и не пречеше на мислите му. По пътя за работата си или обратно Джоунз решаваше множество трудни проблеми. Колата се движеше плавно, в самотата мислите му течаха свободно. Можеше да изгражда различни комбинации, многократно да претегля всичките „за“ и „против“, докато удивителната му способност да синтезира различни фактори и мнения не му помогнеше да намери отговор, приемлив за всички страни.
Сега си спомни за енота, който беше ударил, без да иска предишната нощ. В съзнанието му изникнаха сякаш закритата с маска муцуна, блестящите бели зъби, притиснатото към земята тяло на зверчето, готово за нападение или за бягство. Това не беше нито уловка, нито лицемерие — енотите са настроени войнствено, когато ги притиснеш към стената, но насъсканото срещу енота куче винаги успява да настигне и да убие жертвата си. За да се избавят от преследването, енотите се гмуркат във вода, оставят лъжливи следи или ги объркват. Като последно средство, когато никакви уловки не помагат, те се покатерват на някое дърво и ръмжат предизвикателно към омразните им кучета, които ги лаят от земята.
В това имаше нещо привлекателно, и то се отразяваше в атавистичния трепет дълбоко в душата на ловеца, в джавкането на кучето, вървящо по следата, което преминава в задавящ се лай, след като е принудило жертвата си да се качи на дървото…