Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
Сълзите напираха в очите й. Вече не можеше да ги скрие. Стана от мястото си и промълви:
— Извинете ме… Не съм много гладна тази вечер.
— Как можа! — извика възмутено Ан, щом момичето напусна трапезарията. Гневът я накара да се надигне от мястото си, а очите й мятаха огън и жупел към Мартин Стоун. — Ти си най-безсърдечният, най-безчувственият човек, когото познавам. Ще бъде удоволствие за мен да измъкна това дете от хищните ти лапи! Чудя се как изобщо е оцеляла през всичкото това време. Аз не бих могла.
— Прекалено надълбоко приемаш реакцията й, мадам — отвърна зет й с леден тон. — Уверявам те, че дъщеря ми изглежда толкова разстроена не заради предстоящото й отделяне от мен. Не може да понесе мисълта, че току-що беше сложен край на глупавите й кроежи по отношение на Пол Севарин.
2.
Новината за отпътуването на Уитни Стоун за Франция се разнесе из околността със скоростта на светлината. В това затънтено кътче на английската провинция, където хората обикновено бяха резервирани един към друг, дъщерята на Мартин Стоун внасяше свежа нотка на разнообразие.
И сега всички жени, бедни и богати, стари и млади, се събираха на групички, за да се насладят на последната клюка. Спомняха си всичките й прегрешения, преповтаряха стари случки с най-големи подробности и едва тогава стигаха до момента, в който трябваше да дадат оценка на решението на баща й да я изпрати във Франция.
Най-вероятно на горкия човечец му беше дошло твърде много от нейните й странности, а появата й в мъжки панталони беше последната капка, накарала търпението му да прелее. Твърде много бяха недостойните постъпки на Уитни и затова можеха само да гадаят за причината, довела Мартин Стоун до такава рязка и внезапна мярка, но в едно всички бяха единодушни: Пол Севарин най-после щеше да се отърве от досадното момиче.
Потокът от посетители не секна през следващите три дни. Нямаше човек, който да не гореше от желание да се запознае с лорд и лейди Гилбърт и да се сбогува с Уитни. Дори и вечерта преди заминаването лейди Ан беше принудена да приеме три благородни дами и техните дъщери. Усмивката й беше по-скоро учтива, отколкото приятелска. Дразнеше я двуличието на тези жени, дошли уж с най-добри намерения, а всъщност се надпреварваха да изброяват младежките прегрешения на племенницата й. Зад маската на загрижеността те й дадоха да разбере, че според всеобщото мнение присъствието на Уитни в парижкия й дом само щеше да посрами лейди Ан, а много вероятно и да провали дипломатическата кариера на лорд Едуард.
Едва изчака гостенките й да си тръгнат, сбогува се любезно с тях и се отпусна в едно кресло. Гореше от възмущение. С постоянните си оплаквания пред хората Мартин Стоун беше превърнал дъщеря си в мишена на злобните нападки на цялата околност. Това, което Ан трябваше да направи, беше да откъсне момичето от тези тесногръди и ограничени съседи и да й даде възможност да разцъфти с целия си блясък в Париж, където социалната атмосфера не беше така потискаща.
От мислите й я откъсна гласът на иконома:
— Господин Севарин е тук, милейди.
— Въведете го, моля — отвърна Ан, старателно прикривайки задоволството си от появата на младежа, който племенницата й обожаваше. Настроението й обаче помръкна, когато Севарин се появи в салона, придружен от изключително красива малка блондинка. След като нямаше човек, който да не знае за чувствата на Уитни към него, нямаше как и самият Пол да не е наясно с тях, затова беше много нетактично от негова страна да се появи тук с дама под ръка.
Ан внимателно проследи приближаващия се към нея младеж, но така и не успя да открие във външността му нещо, което би могло да предизвика неодобрението й. Пол Севарин беше висок и красив и безспорно излъчваше чара на богат, добре възпитан провинциален джентълмен.
— Добър вечер, господин Севарин — поздрави го тя с хладна учтивост. — Уитни е в градината.
Сините очи на Пол грейнаха, когато отвръщаше на поздрава. Беше разбрал причината за това студено посрещане.
— Зная — кимна той, — но се надявах, че няма да имате нищо против да си побъбрите с Елизабет, докато аз си взема довиждане с Уитни.
Гневът на лейди Ан намаля.
— С най-голямо удоволствие — отвърна тя.
Уитни мрачно гледаше към пищните розови храсти. Леля й разговаряше с поредните гости, които без съмнение прибавяха нови щрихи към портрета на племенницата й и чертаеха мрачни перспективи за бъдещето й. Емили беше заминала за Лондон, а Пол… Пол дори не се беше сетил да намине, за да се сбогува с нея. Не че очакваше подобен жест от него. По-вероятно беше в момента да вдига наздравица за благополучното си избавление.