Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Уверявам ви, че по време на вашия едноседмичен престой тук ще се държа напълно нормално, лельо.
— По време на нашия едноседмичен престой? — с недоумение повтори леля й, но Уитни беше насочила цялото си внимание към Пол, който в момента помагаше на Елизабет да се настани в неговата двуколка, и не забеляза странната нотка в гласа на лейди Гилбърт.
— Довиждане, Пол — извика тя и замаха в посока на двуколката. Пол се обърна, махна леко с ръка и шибна конете.
Ан последва Уитни към къщата, изпълнена с противоречиви чувства. Срамуваше се заради племенницата си, беше ядосана на Мартин Стоун, че постави момичето в неудобно положение пред приятелите му, и едновременно с това изпитваше удивление пред факта, че дъщерята на сестра й обещава да се превърне в зашеметяваща красавица.
В момента Уитни беше доста слаба, но в тялото й се долавяха естествена грация и съблазън, които съвсем скоро щяха да се проявят. Ан вътрешно се усмихна, наблюдавайки леко закръглените бедра на момичето, тънкия кръст, който не се нуждаеше от корсет, очите, проблясващи с различните нюанси на зеленото под дългите извити мигли. А косата й беше истински водопад от махагон. Единственото, от което се нуждаеше тази коса, за да изпъкне с целия си блясък, беше едно добро сресване. Ан почувства как пръстите я сърбят да се захване с нея. Представяше си как я изтегля назад, пускайки я на свободни къдрици по раменете и гърба, откривайки блясъка на прекрасните очи и идеалния овал на лицето
В момента, в който влязоха в къщата, Уитни промърмори някакво извинение и се втурна към стаята си. Там се отпусна в дълбокото кресло, представяйки си неприятната сцена, на която Пол беше станал свидетел преди малко и която определено я излагаше. Без съмнение леля й и чичо й също като баща й бяха ужасени и засрамени от държанието й. Страните й пламнаха от срам. Със сигурност я презираха.
— Уитни? — Емили се промъкна в стаята и тихо притвори вратата зад гърба си. — Влязох през задния вход. Много ли е ядосан баща ти?
— Направо е бесен — кимна тя, без да отмества поглед от бричовете си. — Май се провалих, а? Всички ми се присмиваха и Пол ги чу. Сега, когато Елизабет е вече на седемнадесет години, той сигурно ще поиска ръката й. Дори няма да изчака да осъзнае, че всъщност е влюбен в мен.
— В теб? Уитни Стоун, Пол бяга от теб като дявол от тамян и ти го знаеш! Пък и кой би могъл да го упрекне след всичко, което изтърпя от теб през последната година?
— Какво чак толкова е изтърпял? — опита се да възрази Уитни.
— Какво толкова ли?! Какво ще кажеш за случката на Хелуин? Да изскочиш внезапно пред каретата му, преструвайки се на дух, и да изплашиш конете до смърт!
— Тогава той не се ядоса кой знае колко! Пък и каретата му си остана цяла при преобръщането — счупи се само една ос.
— Както и кракът на Пол — припомни й приятелката й.
— Но после зарасна без проблеми — настоя на своето Уитни, а умът й вече скачаше от миналите провали към безбройните възможности, които бъдещето й предлагаше. Тя стана и закрачи нервно из стаята. — Трябва да има някакъв начин — достатъчно бърз при това — да го спечеля. Аз… — Млъкна за секунда, а на устните й заигра палава усмивка. — Емили, едно нещо е пределно ясно: Пол още не знае, че се интересува от мен. Права ли съм?
— По-точно е да се каже, че не дава и пукната пара за теб — отвърна предпазливо другото момиче.
— Следователно можем да заключим, че няма вероятност той да ми предложи сърцето си, ако не бъде подтикнат към това. Така ли е?
— Не можеш да го накараш да поиска ръката ти дори под заплаха от дулото на пистолет. Да не говорим, че още не си достигнала допустимата за сгодяване възраст, дори и да…
— При какви обстоятелства един джентълмен е длъжен да поиска ръката на една дама? — прекъсна я безцеремонно Уитни.
— Не мога да се сетя за нищо такова. Освен, разбира се, ако не я е компрометирал… О, не! Уитни, каквото и да си намислила, този път ще минеш без моята подкрепа!
Уитни тежко въздъхна и се отпусна в креслото си. От гърдите й се изтръгна нервен смях при мисълта за дързостта на последното й хрумване.
— Мога да помоля Пол да ме откара някъде с каретата си. Ще разхлабя едно от колелата така, че да се откачи, след като достатъчно сме се отдалечили… Докато ме съпроводи пеша обратно или пък докато чакаме да пристигне помощ, ще се стъмни и… Тогава той ще се почувства задължен да ми направи предложение за женитба. — И без да обръща внимание на стъписаната Емили, продължи: — Само си представи такъв интересен вариант на поизтърканата стара тема: млада дама съблазнява джентълмен и проваля репутацията му, поради което е принудена да се омъжи за него, за да предотвратят скандала! Какъв роман може да излезе от това! — добави, възхитена от собствената си гениалност.