Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фред Люпке
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)». Краткое содержание книги:
Учителят рече:
Не е вярно. Този, който отправя хули срещу небето, не може повече да очаква добро от него. III, 13
Учителят рече:
Висок пост, заеман от хора с тесен кръгозор, ритуали и форми, извършвани без страхопочитание; скръбни обичаи, следвани без вътрешно съпричастие — това са все неща, които да гледам, не мога да понеса. III, 26
Нека в началото човек да бъде подбуждан от текстовете на песните, след това — щом стъпи на здрава основа — нека се усъвършенства чрез примера на ритуалите и формите, а накрая — чрез музиката. VIII, 8
Учителят рече:
Колко прекрасна е само силата на средния път! Че тя рядко се среща при обикновения народ, се знае открай време. I, 27
Ян Чию каза:
Твоят път ми харесва, но той изисква сили, каквито не притежавам.
Учителят рече:
Който се пресилва, рухва насред пътя. Ти обаче постави разсъдливо границата. VI, 10
Мъдрият Чи-вен-тзе винаги обмислял три пъти, преди да действа. Когато учителят чу това рече:
Два пъти би било достатъчно. V, 19
Тзе-кунг попита:
Кой е по-добър — Ши или Шанг?
Учителят рече:
Ши отива твърде далече, а Шанг не отива достатъчно далече.
Тзе-кунг каза:
Тогава Ши го превъзхожда.
Учителят рече:
Да отидеш твърде далеч, е също така лошо, както и да не отидеш достатъчно далече. XI, 15
Когато не намирам хора за общуване, които да вървят по средния път, неудържимите и прибързаните са ми по-мили, защото неудържимите все пак се налагат, а за похвала на прибързаните трябва да се каже поне това, че има неща, които те оставят недовършени. III, 21
Учителят рече:
Който не се замисля върху това, което е далеч, го заплашва близко зло. XV, 11
Учителят рече:
За това, което е минало и свършено; не се спори. Това, което е вече сторено, не се критикува; това, което отдавна принадлежи на миналото, не се съди повече. III, 21
Тзе-кунг каза:
Да предположим, че човек притежава скъпоценно бижу — трябва ли да го увие и да го пази в кутия, или трябва да се опита да получи възможно най-добрата цена за него?
Учителят рече:
Сигурно ще е по-добре да го продаде! Аз съм човек, който все чака предложения. IX, 12
Учителят рече:
Това, което е важно в живота на един човек е добродетелността. Не я ли притежава, той може да говори за късмет, ако все пак успее да се справи в живота. VI, 17
Който работи по грешна нишка, разваля цялата тъкан. II, 16
Учителят рече:
В древни времена се въздържали от думи, страхували се от позора, който бил неизбежен, ако делата не отговарят на думите. IV, 22
Да имаш недостатъци и да не се помъчиш да ги поправиш, това значи наистина да имаш недостатъци. XV, 29
Да заемеш сериозна и строга стойка, докато вътрешно трепериш, то — ако вземем пример от ежедневието — това е също така непристойно, както, ако тайно се промъкваш на места, където нямаш право да бъдеш, или изкъртиш дупка и минеш през нея вместо през вратата. XVIII, 12
Учителят рече:
Гладките думи вредят на характера. Нетърпението в дребните неща може да развали големи планове. XV, 26
Който разхищава, често става дързък; който е пестелив, често става алчен. Но дързостта е много по-тежък недостатък от алчността. VII, 35
Учителят рече:
Да правиш жертвоприношение за чужди кумири, а не за своите, не е пристойно. Да виждаш правдата и да не постъпваш според нея — е страхливост. II, 24
Учителят рече:
Първо и преди всичко: Бъдете лоялни и спазвайте обещанията си! Не бъди приятел с тези, които не са равни с теб! Направите ли грешка, не се срамувайте да я признаете и да я поправите! IX, 24
Учителят Кунг рече:
Има три вида приятели, които носят добро, и три вида, които погубват:
Приятелство с искрени, с верни до смърт хора и с такива, които много знаят — е плодоносно. Приятелството с черногледци, с опортюнисти и с такива, които ловко приказват — е пагубно. XVI, 4
Тзе-кунг попита:
Докъде се простира приятелството?
Учителят рече:
Бъди спрямо приятелите си искрен и дискретен. Не стигнеш ли с това далеч, откажи се. Недей стига в старанието си до унижение. XII, 23
Учителят Кунг рече:
Има хора, с които можеш да се учиш заедно, но не и да напреднеш; с други можеш да напреднеш, но не и да работиш съвместно; а има и такива, до които можеш да стоиш, но не и да се разбираш с тях. IX, 29