Магьосникът Куестър Тюс

— Не зная — реши той.

Бен го изгледа, после извърна очи.

— Просто не мога да повярвам, че това, което става, е истина — промълви той. — Просто не ми се вярва.

Той погледна останалите. Уилоу стоеше наблизо и зелените й очи бяха сериозни. Коболдите изправяха една саксия, която се беше съборила по време на инцидента. Пръст и счупени цветя се бяха разпилели на шест метра наоколо. Чупка гномите шепнеха нещо едновременно.

— Може би трябва… — започна да казва нещо Уилоу.

В този момент на мястото, от което бе изчезнал Абърнати, се появи ярка светлина, чу се звук като от отпушена тапа, пред тях се появи нещо, сякаш захвърлено кой знае откъде и падна на пода.

Беше бутилка.

Всички подскочиха и се опулиха. Бутилката си стоеше пред тях най-спокойно — овално шише като от шампанско. Беше запушена и увързана с тел, боядисана в бяло с червени арлекини, изрисувани танцуващи по стъклото в най-различни дяволски пози и безумно ухилени.

— Какво, по дяволите, с пък това? — промърмори Бен и се протегна към бутилката. Той я наблюдава безмълвно един миг, опипваше я, надзърташе през стъклото й. — Май вътре няма нищо. Струва ми се празна. — Ваше Величество, хрумна ми нещо — каза внезапно Куестър. — Тази бутилка и Абърнати сигурно са си разменили местата! Транспозирали са се. Транспозирам има близко звучене с трансформирам и транспортирам и ми се струва, че и магиите са сходни, тъй че това е напълно възможно!

Бен се навъси.

— Значи Абърнати е бил разменен срещу тази бутилка? Но защо?

Куестър започна нещо да отвръща, но се прекъсна.

— Не зная. Но съм напълно сигурен, че тъкмо това е станало.

— Това може ли да ни помогне да разберем къде се намира Абърнати сега? — попита Уилоу.

Куестър поклати глава.

— Но все пак е една изходна точка. Ако мога да проследя откъде идва бутилката, то… — той млъкна, явно замислен за нещо. — Странно. Тази бутилка ми се струва позната.

— Виждал ли си я някъде и преди? — поиска да узнае Бен.

Магьосникът свъси вежди.

— Не съм съвсем сигурен. Струва ми се, че съм я виждал, но може и да греша. Не ми е съвсем ясно.

Както винаги, помисли си Бен неприязнено.

— Не давам и пукната пара за тази бутилка — заяви той, — но наистина съм загрижен за Абърнати и медальона. Тъй че трябва да ги открием и да ги върнем. Каквото и да става, Куестър, трябва да направиш това и то веднага. Ти си отговорен за цялата тази каша.

— Разбирам, Ваше Величество. Няма защо да ми го напомняте. Не е моя вината обаче, че Абърнати се опита да се измести от мястото, където действаше заклинанието, че сребърният прашец ме блъсна в лицето, когато се опитах да му попреча, и затова кихнах. Магията щеше да проработи както трябва, ако не беше…

Бен махна с ръка, за да спре всякакви по-нататъшни обяснения.