Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Когато се върна след бягането, Уилоу му съобщи, че Куестър се е появил, колкото да заяви, че Абърнати със сигурност не се намира в Отвъдната земя. Бен прие стоически тази вест. Не беше и очаквал лесно разрешение на проблема.
Уилоу дойде при него да му помогне да се окъпе в банята Малките й ръце бяха нежни и любящи и тя често го целуваше. Дългата й зелена коса падаше над лицето й, докато го къпеше, и от това тя изглеждаше прибулена и загадъчна.
— Не трябва да се сърдим прекалено на Куестър — каза тя, докато той се триеше с кърпата. — Той е постъпил, както смята, че е най-добре за Абърнати. Отчаяно желаеше да му помогне.
— Зная това — каза Бен.
— Чувстваше се отговорен за състоянието на Абърнати, а такава отговорност е ужасен товар — тя погледна през прозореца на спалнята към спускащата се нощ. — Ти по-добре от всеки друг знаеш, какво значи да се чувстваш отговорен за друг човек.
Да, знаеше наистина. Беше носил товара на подобна отговорност толкова пъти, че предпочиташе да не си спомня. Имаше случаи, когато се чувстваше отговорен и без да бъде пряко задължен. Спомни си за жена си, Ани, която бе загинала преди четири години. Спомни си за някогашния си партньор и добър приятел Майлс Бенет. Помисли си за народа на Отвъдната земя, за черния еднорог, за новите си приятели Уилоу, Абърнати, Буниън, Парснип и, разбира се, Куестър.
— Само бих предпочел да борави с магията малко по-добре — каза той добронамерено. После спря по средата на това, което правеше, погледна към силфидата. — Уплашен съм до смърт да не загубя този медальон. Уилоу. Много добре си спомням, какво стана, когато го бях загубил миналия път. Чувствах се напълно безпомощен.
Уилоу приближи до него и го прегърна.
— Ти не можеш да бъдеш безпомощен, Бен. Не си такъв човек. А и никога няма да останеш сам.
Той силно я притисна до себе си и зарови лице в косите й.
— Зная Докато ти си до мен. Е, няма защо толкова да се тревожа. Все нещо ще се случи.
И наистина нещо се случи, но не и преди края на вечерята, при това не тъкмо, каквото бяха очаквали. На вечерята не присъстваха всички. Чупка гномите ги нямаше — за всеобщо удивление, Куестър — също. Буниън се появи за момент и бързо изчезна, а Парснип си остана в кухнята И така, Бен и Уилоу седяха сами на голямата маса в трапезарията и чинно се хранеха, заслушани в тишината.
Тъкмо приключваха, когато влетя Куестър и бухалското му лице бе така разстроено, че Бен моментално скочи на крак.
— Ваше Величество! — едва успя да продума магьосникът. — Къде е бутилката?
— Бутилката ли? — на Бен му трябваше цял миг, за да си спомни. — В зимната градина, в един шкаф. Какво се е случило?
Куестър едва си поемаше дъх и Бен и Уилоу му помогнаха да седне. Уилоу му подаде чаша вино, която той веднага пресуши. — Спомних си къде съм виждал тази бутилка, Ваше Величество! — успя най-сетне да каже той.
— Значи, наистина си я виждал и преди! Къде? — попита веднага Бен.
— Тук, Ваше Величество! Точно тук!
— Но не си ли спомни това и преди, когато я видя?
— Не, разбира се, че не! Това беше преди двайсет години!
Бен тръсна глава.
— Не разбирам за какво говориш, Куестър. Магьосникът се изправи.
— Ще ви обясня всичко веднага, щом получа бутилката, за да съм сигурен, че е в ръцете ми! Иначе не мога да бъда спокоен! Ваше Величество, тази бутилка е изключително опасна!
Буниън и Парснип вече се бяха появили отнякъде и двамата се спуснаха през коридорите на двореца към зимната градина. Бен се опитваше да разбере нещо повече, докато вървяха, но Куестър отказа да даде обяснения. Само след няколко мига се намериха пред зимната градина и се спуснаха вкупом през вратата й. Стаята бе тъмна, но с едно докосване до стените й, Бен успя да извика светлината.
Той прекоси стаята и отиде до шкафа, за да надникне през стъклата му.
Бутилката я нямаше.
— Какво, какво по…? — той гледаше на празното място на бутилката и не вярваше на очите си. После всичко му стана ясно. — Филип и Сот! — той изстреля имената им като камъчета. — Тези проклети гноми, не можеш за миг да ги оставиш сами! Сигурно са се скрили зад вратата, за да видят къде ще я оставя!