Магьосникът Куестър Тюс

— Успях по пътя на опита и грешките, Ваше Величество! — бързо го прекъсна другият. — Опита и грешките! Просто задълбочавах онова, което знаех, стъпка подир стъпка и с всяка нова стъпка научавах нещо повече, докато не научих всичко. Много време ми трябваше, за да овладея магията, но наистина успях!

— Поне така ти се струва — уточни Бен.

— Ами…

— Само си губим времето — както винаги! — отсече Абърнати, извърна се и беше готов да напусне, само че се блъсна в чупка гномите, които се бяха присламчили, за да чуят какво става. Абърнати отново се обърна. — Истината е, че ти никога не си успявал да направиш нищо, както трябва!

— Глупости! — извика неочаквано Куестър и всички се смълчаха. Той целият се изопна. — Цели десет месеца съм работил, за да овладея тази магия — още откакто древните магически книги бяха унищожени заедно с Мийкс, още оттогава! — той заби пронизващ поглед в Абърнати.

— Зная какво значи за теб това и посветих всички сили, за да установя с каква магия мога да го осъществя. Изпробвах магията върху дребни животинки при пълен успех. Получих потвърждение, доколкото е възможно. Остава ми да я опитам върху самия теб.

Един дълъг миг всички мълчаха. Единственият звук в стаята бе самотното жужене на една пчела, която прелиташе от саксия на саксия. Абърнати изгледа намръщено Куестър Тюс, като нарочно не казваше нищо. В очите му се четеше подозрение, но то не можеше да прикрие напълно надеждата.

— Струва ми се, че трябва да позволим на Куестър да се доизкаже — обади се най-сетне Уилоу. Тя стоеше на крачка-две встрани от останалите и ги гледаше.

— Съгласен съм — присъедини се и Бен към това предложение. — Разкажи ни всичко, Куестър.

Куестър го изгледа засегнат.

— Останало ли? Какво останало? Та това е всичко. Сигурно не очаквате технически подробности за това как действа магията, защото няма да ви ги дам, тъй като и без друго не сте в състояние да ги разберете. Разбрал съм как да превърна куче в човек и това е то! Ако желаете да използвам магията, добре! Ако ли не, приключено е с този въпрос!

— Куестър… — започна сговорчиво Бен.

— Много добре, Ваше Величество! Работил съм упорито да постигна един труден за овладяване магически процес и вместо поздравление, получавам упреци, обиди и насмешки! Започвам да се питам, аз придворен магьосник ли съм или не? Явно някои се съмняват в това!

— Аз само попитах… — опита се да поясни Абърнати.

— Не, не, няма какво да се оправдаваш за истинските си чувства! — Куестър Тюс напълно се вживя в ролята на жертва. — Историята показва, че великите хора винаги са оставали неразбрани. Някои дори са загивали заради своите убеждения.

— Хайде, стига! — ядоса се накрая Бен.

— Не че се страхувам за живота си, разбира се — побърза да добави Куестър. — Само констатирах. Хм! Не ми остава нищо друго, освен да повторя, че търсенията ми се увенчаха с успех, открил съм магията и не ни остана нищо друго, освен да опитаме, ако желаете. Само трябва да кажете. Имате всички факти — той внезапно се прекъсна. — О, освен един. Всички надигнаха глас — Освен един ли? — повтори Бен. Куестър неловко потърка ухо и се прокашля. — Има един дребен проблем, Ваше Величество. Нужен е катализатор за магията, за да се осъществи преображението на това вибрационно ниво. А аз не разполагам с такъв катализатор.