Ръка над водата
- Автор: Фокнър Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Герасим Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръка над водата». Краткое содержание книги:
„Бил е на дървото“ — помисли Стивънс.
Пистолетът блесна. Той съзря изстрела, но не чу никакъв звук.
IV
След вечеря Стивънс седеше на верандата със своята спретната хирургическа превръзка, когато по алеята се зададе областният шериф — човек грамаден, приятен и словоохотлив, с очи дори по-безизразни, по-безцветни и студени, отколкото на Тайлър Болънбоу.
— Идвам само за минутка — рече той, — иначе не бих те безпокоил.
— Защо да ме безпокоиш? — отвърна Стивънс.
Шерифът подви крак на перилата, ограждащи верандата.
— Главата как е?
— Добре — отговори Стивънс.
— Радвам се. Сигурно вече си чул къде намерихме Бойд.
Стивънс го погледна също тъй безизразно.
— Може и да съм чул — рече меко той, — но от днешния ден най-добре помня главоболието.
— Ти ни каза къде да го търсим. Беше в съзнание, когато дойдох — мъчеше се да дадеш вода на Тайлър. Каза ни да видим при въдиците.
— Сериозно? Да, какво ли не би казал човек, когато е пиян или не е с всичкия си? Хем понякога излиза прав.
— Ти беше прав. Отидохме при въдиците и наистина открихме Бойд — мъртъв, закачен на една от куките, също като Лони Гринъп. Тайлър Болънбоу лежеше със счупен крак и рана в рамото, ти — с пукнатина в черепа, в която можеше да скриеш пура. Гейвин, как е попаднал оня на въдиците?
— Не знам — отвърна Стивънс.
— Добре. Сега не те питам като шериф. Как е попаднал Бойд на въдиците?
— Не знам.
Шерифът го изгледа; спогледаха се.
— Така ли ще отговориш на всеки приятел, който те попита?
— Да, защото бях ранен, ти сам видя. Откъде да знам.
Шерифът измъкна от джоба си пура и я заразглежда.
— Онова глухонямото момче, Джо, дето Лони го отгледа, май е заминало нанякъде. До миналата неделя още се въртеше наоколо, но оттогава никой не го е виждал. Можеше да остане. Нямаше кой да го закача.
— Сигурно Лони му е липсвал твърде много, за да остане — забеляза Стивънс.
— Сигурно. — Шерифът стана. Отхапа края на пурата и я запали. — Чудя се дали куршумът е причина да забравиш и нещо друго. Какво точно те накара да подозираш, че в тая история има нещо нередно? Какво бе това, което на нас ни се изплъзна?
— Греблото — рече Стивънс.
— Греблото ли?
— Никога ли не си залагал въдици по въже, опънато през река? Тогава ти нямаш нужда от гребло, ти теглиш лодката с ръце по въжето и така се придвижваш от въдица до въдица. Лони никога не използваше гребло: дори държеше лодката вързана за същото дърво, за което закрепяше въжето с въдиците, а греблото стоеше в колибата. Ако някога си ходил там, няма начин да не си го видял. Онова момче обаче намери греблото в лодката.