Ръка над водата
- Автор: Фокнър Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Герасим Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръка над водата». Краткое содержание книги:
В сряда вечерта се обади агентът от Мотстаун, за да каже, че Тайлър Болънбоу е подал молбата си.
— Добре — каза Стивънс. — В понеделник му изпратете съобщение да дойде при вас във вторник. И ми се обадете, щом разберете, че го е получил.
Затвори телефона. „Играя покер с човек, който е закоравял комарджия, докато аз не съм — помисли той. — Но поне го накарах пръв да тегли карта. И той знае кой залага срещу него.“
Тъй че когато следващия понеделник застрахователният агент се обади повторно, той знаеше единствено онова, което сам възнамеряваше да направи. В един момент смяташе да помоли шерифа за някой от помощниците му или просто да вземе със себе си приятел. „Но дори и приятел не би повярвал, че играя само на блъф — рече си той, — макар това да е самата истина: сам човек, даже и да е аматьор в убийството, би бил спокоен от старанието си да заличи всички следи след себе си. Ала когато са двама, никой от тях не ще бъде уверен, че другият не е оставил някакви улики.“
И тъй тръгна сам. Имаше пистолет. Хвърли му един поглед и го върна в чекмеджето. „Така поне няма да ме застрелят с него“ — каза си той. Напусна града след залез слънце.
Този път подмина магазина, тъмен силует край шосето. Стигна пътя, по който се отби преди девет дни, но сега зави в обратна посока и кара четвърт миля, преди да влезе в един мръсен двор: фаровете му осветиха тъмна колиба. Не ги угаси. Залян от жълта светлина, тръгна напред и извика:
— Нейт! Ей, Нейт!
След малко негърски глас отговори, макар че светлина не се появи.
— Отивам в колибата на мистър Лони Гринъп. Ако не се върна до зори, идете в магазина и кажете.
Никакъв отговор. После женски глас се обади:
— Махай се от вратата! Мъжкият глас измърмори нещо.
— Как да мълча! — проплака жената. — Влизай вътре и остави белите да се оправят сами!
„Значи, има и други освен мен“ — рече си Стивънс и се замисли колко често, почти винаги, негрите проявяват инстинкт не толкова за самото зло, колкото за мигновеното му установяване, стига да съществува. Върна се в колата, изключи фаровете и взе фенерчето от седалката.
Откри камиона. Освети отблизо номера, който преди девет дни бе зърнал да препуска към хълмовете, и го прочете отново. Угаси фенерчето и го пусна в джоба си.
Двайсет минути по-късно разбра колко напразни са били опасенията му, че светлината може да го издаде. Намираше се на пътеката между черната стена на леса и брега на реката, съзря слаб блясък зад брезента на колибата и вече долавяше двата гласа: единият — студен, равен, твърд, другият — груб и висок. Спъна се първо в купчината дърва, после в нещо друго, намери вратата, отвори я с трясък и влезе в опустошения дом на мъртвия — с натъпканите с плява дюшеци, измъкнати от дървените койки, преобърнатата печка, пръснатите готварски съдове, — където Тайлър Болънбоу стоеше с пистолет в ръка, изправен срещу него, а по-малкият брат се бе навел над една преобърната кутия.
— Пази се, Гейвин! — каза Болънбоу.
— Пази се ти, Тайлър — отвърна Стивънс. — Доста закъсня.
По-младият се надигна. По лицето му Стивънс разбра, че го е познал.
— Хм, да му се… — започна той.
— Безизходно ли е, Гейвин? — попита Болънбоу. — Само не ме лъжи.
— Мисля, че да — рече Стивънс. — Хвърли пистолета.
— Кой друг е с тебе?
— Достатъчно хора — каза Стивънс. — Хвърли пистолета, Тайлър.
— По дяволите — изсумтя по-младият и се раздвижи. Стивънс забеляза как погледът бързо му се отмести от него към вратата зад гърба му. — Лъже. Сам е. Само души наоколо, както оня ден, и си пъха носа в работи, за които скоро ще съжалява, че е любопитствал. Защото този път ще си изпати.
И той вече приближаваше към Стивънс, присвит, с леко разперени ръце.
— Бойд! — каза Тайлър. Другият продължаваше да напредва, без да се усмихва, но с някакво странно озарение на лицето, просто блясък. — Бойд! — повтори Тайлър.
Тогава той също се раздвижи, с удивителна бързина връхлетя върху младия и с един замах го отхвърли назад, на леглото. Спогледаха се: единият — студен, спокоен, безизразен, с пистолет в ръка, неприцелен в нищо, другият превит надве, ръмжащ: