Смъртта на Ахил
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Ахил». Краткое содержание книги:
Оказва се, че го очаква невероятно трудна загадка — веднага след пристигането му в Москва смъртта застига генерал Соболев — героя от Руско-турската Война, познат ни от „Турски гамбит“, любимец на нацията. Соболев умира в разцвета на силите си. Русия е потресена, покосени са много надежди и амбиции, свързани с личността на Белия генерал. Макар че първоначално смъртта на героя се приема за естествена, Ераст Фандорин е на друго мнение. Въпреки съпротивата на администрацията и Войската, в дуел с чужди разузнавания и международни аферисти, Фандорин се добира до прикрити улики, които говорят, че генералът е убит.
Следите водят към една загадъчна красавица, към потайностите на московския престъпен свят — и към мистериозната фигура на убиеца и неговите поръчители.
Преплитайки факти, предположения и фантазия, Борис Акунин създава поредната уникална историческа загадка.
— Професор Уелинг от съдебна медицина прави аутопсията. Нещо много се забави. Дано свършва вече.
И сякаш да изпълни желанието му, бялата врата с резбовани лъвски глави се открехна и после се отвори докрай със скърцане. В гостната веднага настъпи тишина. На прага се появи прошарен господин с джукесто недоволно лице, препасал кожена престилка, над която блестеше емайлът на кръст „Св. Анна“.
— Готово, ваше превъзходителство, приключих — мрачно каза джукестият, очевидно въпросният професор Уелинг. — Мога да ви запозная с изводите си.
Генералът огледа стаята и вече с по-бодър глас заяви:
— С мен идват Фандорин, Гукмасов и вие — небрежно врътна брадичка към управителя. — Останалите моля да изчакат тук.
Първото, което видя Фандорин, щом влезе в обителта на смъртта, беше покритото с черен плат огледало с елегантна бронзова рамка. Тялото на починалия се намираше не на леглото, а на масата, явно преместена от гостната. Той погледна очертания под белия чаршаф силует, прекръсти се и за миг забрави за разследването, завладян от спомена за красивия, силен и храбър човек, когото бе познавал някога и който сега се беше превърнал в продълговат предмет с неясни очертания.
— Нещата са очевидни — сухо подхвана професорът. — Не намирам нищо съмнително. Ще направя и анализи в лабораторията, но съм абсолютно сигурен, че жизнените процеси са се преустановили поради парализа на сърдечния мускул. Имаме също парализа на дихателната мускулатура на десния бял дроб, но това най-вероятно не е причина, а следствие. Смъртта е настъпила мигновено. Даже да е имало наблизо медик, не би могъл да го спаси.
— Но той беше млад и жизнен, минал през огън и вода! — Караченцев отиде до масата и повдигна края на чаршафа. — Как така просто е умрял?
Гукмасов се извърна — да не гледа мъртвото лице на своя началник, а Ераст Петрович и управителят, напротив, се доближиха. Лице спокойно и внушително, дори разперените бакенбарди, за които толкова го подкачаха либералите и чуждестранните карикатуристи, сега му придаваха величав вид, обрамчили восъчния лик.
— Какъв герой, същински Ахил — промърмори управителят с гърлено френско „р“.
— Кога е настъпила смъртта? — попита Караченцев.
— Между един и два през нощта — уверено отвърна Уелинг. — Не по-рано, но и в никакъв случай по-късно.
Генералът се обърна към есаула:
— Е, сега, когато причината е установена, да обсъдим детайлите. Разказвайте, Гукмасов. Най-подробно.
Есаулът явно не умееше по-подробно. Разказът му беше кратък, но всъщност изчерпателен.
— Пристигнахме от Брянската гара някъде след пет часа. Михал Дмитрич си отпочина до вечерта. В девет вечеряхме в тукашния ресторант. После излязохме да се повозим из нощна Москва. Не сме се отбивали никъде. Малко след полунощ Михал Дмитрич каза, че иска да се върне в хотела. Бързаше да си запише някои неща, той работеше над новия боен устав… — Гукмасов погледна писалището до прозореца. На подвижния плот бяха подредени книжа, столът леко беше изместен встрани.
Евгений Осипович отиде, взе един изписан лист и почтително поклати глава.
— Ще наредя да съберат всичко и да го пратят на императора. Продължавайте, есаул.
— Михал Дмитрич каза на офицерите, че са свободни. Че иска да се поразходи и ще се прибере пеша.
Караченцев трепна:
— И го пуснахте сам? Посред нощ? Много странно!
Той погледна многозначително Фандорин, който обаче не изглеждаше заинтригуван от тази подробност — застанал пред бюрото, той незнайно защо опипваше с пръст бронзовия свещник.
— С него може ли да се спори — горчиво се усмихна Гукмасов. — Понечих, ама така ме изгледа, че… той, ваше превъзходителство, не из нощна Москва, а из турските планини и текинските степи се разхождаше сам… — есаулът мрачно заусуква дългия си мустак. — До хотела стигна Михал Дмитрич. Ама до утринта не стигна…
— Как заварихте тялото? — попита полицейският началник.
— Ей тук беше седнал — посочи стола Гукмасов. — Облегнат назад. И перодръжката на пода…
Караченцев клекна, докосна мастилените петна на килима. Въздъхна:
— Да, пътищата Господни…
Настъпилата скръбна пауза безцеремонно бе нарушена от Фандорин. Полуизвърнат към управителя и все така поглаждайки невзрачния свещник, той с висок шепот попита: