Смъртта на Ахил
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Ахил». Краткое содержание книги:
Оказва се, че го очаква невероятно трудна загадка — веднага след пристигането му в Москва смъртта застига генерал Соболев — героя от Руско-турската Война, познат ни от „Турски гамбит“, любимец на нацията. Соболев умира в разцвета на силите си. Русия е потресена, покосени са много надежди и амбиции, свързани с личността на Белия генерал. Макар че първоначално смъртта на героя се приема за естествена, Ераст Фандорин е на друго мнение. Въпреки съпротивата на администрацията и Войската, в дуел с чужди разузнавания и международни аферисти, Фандорин се добира до прикрити улики, които говорят, че генералът е убит.
Следите водят към една загадъчна красавица, към потайностите на московския престъпен свят — и към мистериозната фигура на убиеца и неговите поръчители.
Преплитайки факти, предположения и фантазия, Борис Акунин създава поредната уникална историческа загадка.
— Дължа ви? — насмешливо попита Фандорин. — Гледай ти!
— Да, господине! Ако обичате да обясните пред всички на какво се дължи оскърбителният разпит, на който ме подложихте в присъствието на полицейския началник.
Гласът на есаула звучеше заплашително, но колежкият асесор остана все така невъзмутим и дори обичайното му леко заекване почти се заличи.
— Въпросите ми, есаул, се дължат на факта, че смъртта на Михаил Дмитриевич Соболев е събитие от държавно значение, нещо повече — с исторически измерения. Това първо — Фандорин се усмихна укорително. — А вие, Прохор Ахрамеевич, ни заблуждавате, и то доста непохватно. Това второ. Възложено ми е от княз Долгорукой да проуча нещата. Това трето. И бъдете сигурен, че ще ги изясня, вие ме познавате. Това четвърто. Или все пак ще ми кажете истината?
Кавказкият княз в бяла черкезка със сребърни патрондаши на гърдите — само че кой от двамата? — скочи от дивана.
— Първо-второ-трето-четвърто! Господа, този копой, тази мижитурка ни се подиграва! Проша, кълна се в майка си, сега ще го…
— Сядай, Ердели! — ревна Гукмасов и кавказецът веднага седна, брадичката му нервно трепкаше.
— Наистина ви познавам, Ераст Петрович. Познавам ви и ви уважавам — очите на есаула гледаха тежко и мрачно. — Михал Дмитрич също ви уважаваше. От уважение към светлата му памет не ровете в тези неща. Само ще влошите положението.
А Фандорин му отговори също искрено и сериозно:
— Ако опираше само до мен и неоснователното ми любопитство, непременно щях да изпълня молбата ви, но ще прощавате, не мога — служба.
Гукмасов изпука с вкопчените зад гърба си пръсти и се разходи из стаята, звънтейки с шпорите. После пак се спря пред колежкия асесор.
— Е, и аз не мога. Не мога да допусна вие да продължите разследването. Полицията — да, но не и вие. Вещината ви, господин Фандорин, е съвсем непотребна в случая. Да знаете, че ще ви попреча по какъвто и да било начин въпреки дългогодишното ни познанство.
— Като как например, Прохор Ахрамеевич? — със студенина в гласа се поинтересува Ераст Петрович.
— Има прекрасен начин! — отново скочи поручик Ердели. — Вие, господине, потъпквате честта на офицерите от Четвърти корпус и аз ви обявявам дуел! Ще се стреляме тук веднага! Смъртоносно, през кърпа!
— Доколкото си спомням дуелния кодекс — сухо възрази Фандорин, — условията определя този, на когото е обявен дуел. Ще приема да изиграем с вас тази глупава игра, но по-нататък, когато приключа с разследването. Можете да ми пратите секундантите си, аз съм в двайсета стая. Довиждане, господа.
И понечи да тръгне, но Ердели с вик „Тогава аз ще те накарам!“ се опита да му удари шамар. Ераст Петрович с удивителна ловкост улови замахналата за удар ръка и стисна китката на княза с два пръста — уж не много силно, но лицето на поручика се изкриви от болка.
— Мерзавец! — изпищя той и замахна с лявата ръка.
Фандорин отблъсна буйния княз и презрително каза:
— Не се престаравайте. Да приемем, че вече сте ме ударили. Аз ви обявявам дуел и ще ви накарам да заплатите за оскърблението с кръвта си.
— Отлично — за първи път отвори уста флегматичният щабофицер, когото Гукмасов представи като подполковник Баранов. — Кажи си условията, Ердели.
Князът, който си разтриваше китката, с омраза изсъска:
— Ще се стреляме веднага. През кърпа.
— Какво е през кърпа? — с интерес попита Фандорин. — Чувал съм за такъв начин, но да си призная, не съм подробно запознат.
— Много просто — любезно рече подполковникът. — Противниците хващат със свободните си ръце двата противоположни края на обикновена носна кърпа. Ето моята, ако искате. Тя е чиста — и Баранов извади от джоба си голяма носна кърпа на червено-бели карета. — Взимат пистолетите. Гукмасов, къде са ти пистолетите?
Есаулът отиде до масата, на която имаше продълговата кутия, очевидно приготвена предварително, и вдигна капака. Блеснаха удължените инкрустирани ръкохватки.
— Противниците по жребий избират пистолет — продължи Баранов, миролюбиво усмихнат. — Прицелват се — макар че от такова разстояние какво толкова ще се прицелват? — и при команда стрелят. Това е.
— По жребий ли? — попита Фандорин. — Тоест единият пистолет е зареден, а другият не?
— Естествено — кимна подполковникът, — в това е смисълът. Иначе нямаше да е дуел, а двойно самоубийство.
— Добре — съгласи се колежкият асесор. — Тогава жалко за поручика. Нямало е случай да загубя на жребий.
— Всичко е в Божията ръка, но така не се говори, ще се урочасате — назидателно каза Баранов.